Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Трудни ли са "Трудните тийн"

  17 Февруари 2012 548 видяна
(1 глас)

Хайде да започнем със следната уговорка, когато започнах да се занимавам с проблематиката установих, че в болшинството от форумите и материалите, които изчетох главните действащи лица са жените.

–Ей, момчета, събудете се, нашата роля в къщи не се изчерпва с това да носим пари и да сменяме изгорелите крушки.

Ако искаме да допринесем реално за изграждането на една личност (банално звучи, но е факт), нека не се срамуваме да прочетем една, две книги и ако се налага да се консултираме с професионалисти, защото този час или два на ден, които ще отделим не са просто загуба на време. Те са нашата врата, през която ще преведем нашите деца от безгрижието на детството към сложният свят на възрастните. Ще извадя от контекста и ще компилирам две от най-използваните фрази цитирани във форумите. Те не са плод на житейска мъдрост изтървани от случайна домакиня, а цитати от книги написан от видни детски психолози и обобщават това, което ни очаква в опита си да разбият стереотипите на консервативното ни мислене.

„Пубертета не е болест, а тийнейджърските години са сред най-трудните периоди в живота, но пък и сред най-забавните.” Няма да давам съвети или да раздавам оценки първо, защото за целта трябва да си професионалист и второ всяко дете е личност със своята индивидуалност, чувства и вълнения и свой свят и изисква индивидуален подход.

Ще преведа пример от моят опит със сина ми. Всички знаем, че при навлизането в пубертета в една или друга степен отпада влиянието на авторитетите и се прокрадва хитруването в отношенията (ще използвам този по-мек израз). И така при един инцидент аз проявих недоверие към него (не казвам, че не е имало основание за подобно отношение) - оказа се, обаче че съм сгрешил - ха сега как да постъпя?

Доверих се на „дебелите” книги и по-късно при семейната вечеря постъпих по следния начин - пред всички си признах грешката и поисках извинение. Ефектът беше неочакван дори за мен, защото недоверието, което се бях опитвал да преодолея от месеци и да изградя едно приятелство се случи буквално за миг с цената на едно искрено – съжалявам, извини ме, сгреших.

И така нека завърша с цитат от Андрю Фулър „Трудните деца не са лоши деца, просто това са деца, с които родителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им. Много често обаче именно тези твърдоглави, волеви, енергични и инатливи деца порастват, за да станат лидери в различни области на живота.”

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани