Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Детето ни подражава на някого - добър метод на възпитание или робство?

  20 Юни 2012 693 видяна
(1 глас)

Подражаването на детето на другиго – позитивно или негативно явление?

Подражанието би могло да се разгледа в два аспекта – като положителна и отрицателна черта от характера на личността. Всеки човек в даден етап от живота си подражава на някого.

Най-важното за окачествяването на това явление е дали моделът е подходящ. Но във всички случаи не е добре да се стига до „робуване” на определен тип поведение, навици и предпочитания на т.нар. модел.

Най-податливи и готови да следват безпрекословно това, което им се струва добро на пръв поглед, са децата – от ранна детска възраст до края на пубертета. Малките, все още неосъзнати личности, копират действията на родителите си. Те нямат от кого другиго да се научат, как да говорят, да се хранят и т.н.

В този смисъл подражанието е възпитаване.

Вече пораснало и превърнало се в юноша, детето рядко следва нормите на поведение, установени от родителите му. То е във възрастта, когато се противопоставя на всичко, изпитва необходимост да върви срещу общоприетите принципи на поведение, за да утвърди себе си като личност. В повечето случай се вслушва в съветите на по-големи от него каки и батковци и подражава на тях.

Юношата сам прави своя избор, но в тази възраст нещата стават по-сложни. Личността започва постепенно да изгражда своя характер. Подражанието тук се опира до много по-екзистенциално значими въпроси, но тийнейджърът все още не го осъзнава. Не мисли за последствията и в тази податлива на манипулации възраст лесно се заблуждава и греши.

Противоречието – трябва да има хора, на които да подражава, за да се доизгради като характер, но не е допустимо да ги следва сляпо – се решава лесно, важното е примерът да е подходящ. Човекът модел да осъзнава значимостта на сложната си задача да възпитава и напътства в правилната посока. И по този начин да се развие потенциала, заложен у всяко дете, а не да се потъпче чрез сляпо подражание.

След нелесния тийнейджърски период идва времето, когато порасналото дете трябва да осъзнае как да постигне личностното си щастие, какво да работи, за да се чувства пълноценен и т.н. Въпроси, засягащи бъдещото, чийто отговори е добре да изясни по-скоро. В този процес не трябва грубо да се намесват други лица, колкото и близки да са те. Разказите и мненията за други житейски пътища са от полза, но не й вмешателството в избора на личността.

Възрастта около пълнолетието предполага вече натрупан житейски опит и наблюдения, за да се поставят самостоятелно цели в живота. Налагането на такива от страна на родителите е в ущърб на личността. В крайна сметка тя няма да е направила своя собствен избор, а ще подражава на идеите, наложени от родителите. И в тази възраст – на важни избори – е твърде възможно подражанието да се превърне в начин на живот. Лош навик, който порасналото дете следва без да се умори. Получило готов модел наготово, то само ще го прилага и в други аспекти на живота си по-нататък.

Дайте на всеки човек правото да избира собствения си житейски път, да го извърви и така да изгради пълноценно себе си!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани