Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Въпросът като решение

  05 Октомври 2012 226 видяна
(2 гласа)

Детските въпроси нямат чет

Децата питат, любопитстват…досаждат: Защо? Какво? Как? Ами ако? Отново и отново-неуморно. Всичко им е интересно. Толкова много неща има да опознаят, да разберат. Децата вярват, че възрастните знаят всичко, защото са големи. Затова питат мама, баба, тате…всеки, който е наблизо и може да отговори на важен въпрос. А важните въпроси са толкова много: Защо духа вятърът? Защо е мокър носът на кучето? Защо не може…? Защо…? Защо…? Защо…?

Как да отговориш на безбройните детски въпроси?

Ами ако вместо да отговориш попиташ? Ако на въпроса „какво е това” отвърнеш с „какво е, според теб”. Опитайте! Следващият път, когато детето ви попита нещо, му „върнете топката” - задайте му въпрос. И го оставете да помисли. Отговорът ще дойде. Може да се забави. Може да Ви изненада - с точността си, с оригиналността си. Но това, което ще Ви направи истински привърженик на този метод е радостта в очите на детето. Да намериш собствен отговор на въпроса си е удоволствие, прилив на енергия, Живот. Всеки го е изпитвал. Изпитваме го всеки път, когато изберем неотъпканата пътека. ”Младостта избира приключението, старостта-удобството. ”По-лесно е да вземеш готов отговор;по-интересно е да потърсиш свой, да се справиш сам.

Аз сам! Аз сам! - вика всяко дете, когато някой му натрапва помощта си. Всяко дете е откривател. Всяко дете обича предизвикателствата. Ако го оставите да направи нещо само, можете да разчитате на две неща: 1-няма да го направи така, както бихте го направили Вие;2-ще му достави голямо удоволствие. Разбира се винаги съществува риск от неуспех. Но кое дете забелязва неуспешните опити. Само възрастните им придават значение. За децата всеки опит е успешен, нали всеки следващ път се справят все по-добре.

Детето търси отговор наготово само когато е неуверено. Докато за един родител винаги е голямо изкушение да спести „мъките”на детето си и да реши задачката вместо него. Ако устоите и вместо готов отговор му подадете насочващ въпрос, ще укрепите самочувствието на детето си, ще му помогнете истински. Използвайки този метод, Вие се отнасяте към детето си като към равностоен човек. Вие сте негов приятел и партньор. Заедно опознавате заобикалящата действителност, заедно научавате правилата на играта „Живот”.

А как се приучава едно дете да спазва правилата? И тук решението може да бъде правилно зададеният въпрос. В ушите ми още звучи въпросът, който аз чувах в детството си: Какво ще стане, ако всички постъпват като теб? Свикнах да виждам постъпките си като през лупа. Хубавото изглежда още по-хубаво, лошото-още по-лошо. Отговорът си е мой, отговорността също.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани