Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Как да намерим общ език с тийнейджъра?

  15 Юли 2014 1986 видяна
(1 глас)

В живота на всяко семейство идва момент, в който децата се превръщат в тийнейджъри.
И обикновено тогава започват проблемите, свързани с общуването.

Много родители се чувстват безпомощни, защото не могат да намерят общ език с децата си.
И ако довчера е било достатъчно да им купят сладолед, за да ги накарат да се усмихнат, то днес те предпочитат да се затворят в стаята си и не желаят да споделят с никого какво се случва в живота им. Пропастта между различните поколения нараства всеки ден, докато накрая може да се стигне до пълно отчуждение.

Ако искате да сведете до минимум „страничните ефекти" в комуникацията с вашето подрастващо дете, е нужно да промените поведението си като родител.

Първото нещо, което трябва да ви се изясни, е че вече сте родител на тийнейджър, а не на дете.
Напълно е възможно много от тактиките, които сте прилагали досега в общуването, да нямат същия успех. Причината – освен, че съзряват физически, малчуганите променят характера и интересите си. Нарастващите нива на хормоните водят до изменения в някои от основните мозъчни функции, като засягат преценката и чувствата.

Но независимо колко променят децата ви поведението си, е заблуда да мислите, че нямат нужда от вас. Напротив – повече от всякога те се нуждаят от съвет как да разберат себе си.

Не водете разговори, когато вие или детето ви сте емоционално нестабилни.
Това ще обтегне още повече отношенията ви, защото е възможно, под влияние на настроението, да кажете думи, за които ще съжалявате.

Бъдете съпричастни и се опитвайте да не критикувате.
Ако слушате повече, отколкото говорите, със сигурност ще предразположите тийнейджъра. Опитайте се да не съдите и реагирате прибързано.

Забравете за соченето с пръст, скръстването на ръцете или поставянето им на кръста. Тези жестове изразяват открито враждебност и неприемане на мислите на детето ви. Ако решите да се самонаблюдавате по време на спор, вероятно ще забележите, че вие също използвате някои от тях.

За да бъде общуването ви успешно и положително, е необходимо да се усмихвате повече, да кимате в знак на съгласие и да контролирате израза на лицето си. В много случаи трябва съвсем малко усилие, за да отключи едно дете сърцето си за вас.
Ако лицето и тялото ви показват приемственост, то това ще е сигурен знак, че и вътрешно сте готови да бъдете активни слушатели.

Избягвайте „изнасянето на лекции".

Ако искате тийнейджърът да ви чуе, се опитайте да изкажете мнението си и да дадете съвет по по-мек начин. Дори и да не одобрявате решението му, първо го попитайте как е стигнал до него, а не го затрупвайте прибързано с упреци, преди да сте чули всичко. Не си мислете, че детето ви не иска да знае мнението ви по важни за него въпроси.
Ако показва такива признаци, то вероятно е, защото вече е имало опит с вашите „лекции".

Не забравяйте, че в периода на съзряване юношите започват да изпитват по-голяма нужда от лично пространство и защита на личното си мнение.
Проявявайте разбиране и подкрепяйте детето си в първите му опити за взимане на самостоятелни решения.
Това е добър признак, че то има перспектива да се превърне в самостоятелен възрастен със собствена визия за случващото се в живота му.

При разрешаването на конфликти е от изключително значение по какъв начин структурирате изказванията си.
Изявленията, започващи с „Аз" показват как се чувствате вие в дадената ситуация. В този случай описвате преките последствия върху вас от поведението на детето. Ако започнете изречението с „ти", ще звучите по-обвинително и е много вероятно тийнейджърът да премине в отбранителна позиция. А знаете, че допускайки това да се случи, е слабо вероятно да завършите разговора по мирен начин.

Намирайте време в ежедневието за по-небрежно бъбрене.
Открийте от какво се интересува детето ви. Старайте се да не създавате неприятни разпити по време на вечеря или директно след училище, защото това ще внесе напрежение у тийнейджъра всеки път, когато се случи.

Давайте колкото се може повече примери от личния си опит.
Разказвайте какво сте преживели, когато сте били на годините на детето.
Не спестявайте и грешките, които сте правили.
По този начин ще стопите дистанцията и от родител ще се превърнете в приятел.

Намирайте време да вършите различни забавни неща заедно като семейство, както вкъщи, така и навън. Това, че детето ви е пораснало, не означава, че не можете да откриете общ език и интереси, които да ви помогнат да поддържате близки отношения.

Помнете, че всякога, когато то има колебание кое е най-доброто за него, вие ще бъдете човекът, който може да му покаже чрез обичта и подкрепата си кой е правилният път.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани