Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Признаци на психопатия при децата

  18 Август 2014 3103 видяна
(5 гласа)

Психопатията традиционно се определя като личностно разстройство, което се характеризира с трайно антисоциално поведение и намалена съпричастност и разкаяние. При това състояние се откриват тежки нарушения в характера и държанието, които се отразяват на всички сфери на междуличностно и социално функциониране.

Личностното разстройство може да покоси както малчугани с нормално интелектуално развитие, така и такива с умствени забавяния.
Психопатията се отразява на мисленето като го прави субективно, едностранчиво и егоистично. Страдащият от това състояние не се адаптира към средата, като променя себе си, а като се опитва да промени обкръжението си.

Детството е критичният период, през който може да се развие психопатията. Лошото възпитание, неблагоприятната среда и социалната изолация се считат за източници на проблеми, свързани с развитието.
Препоръчително е родителите да наблюдават поведението на децата си за някои от следните тревожни признаци, които могат да бъдат отнесени към разгръщането на анормално и психопатично личностно разстройство.

Страхът и моралът

Предполага се, че нивото на страх у едно дете зависи от развитието на морални устои като вина, съпричастност и срам. Ако детето е по-страхливо, то е по-често склонно към разкаяние след направена от него грешка. Опасението от негативните последствия го спират да се впуска в забранени действия.

Децата, които са по-безразсъдни, имат по-голям шанс да развият някаква степен на асоциално поведение като възрастни.
Те не се страхуват от наказанията, които могат да последват за тях, а напротив – понякога това ги подканва да вършат нови и нови нередности, за да видят докъде могат да стигнат. Такъв тип деца рядко зачитат авторитета на родителите си или други възрастни. Те са безцеремонни, дръзки и понякога агресивни и обичат да опитват докъде стигат поставените им ограничения.

В такъв случай родителите трябва ясно да покажат на децата си, че не само не толерират поведението им, но и обществото (приятелите, съучениците, роднините им) не биха приели това за нормално.

Във възрастта, в която се сформират понятията за добро и зло, е необходимо да използваме колкото се може по-често примери от личния опит и ежедневието за това колко е жизненоважно да сме добри – с другите, със себе си, с животните и заобикалящата ни среда. Децата трябва да се научат да мислят в перспектива и че поведението им може да навреди дори и когато не го осъзнават в настоящия момент.

Ако не се появи промяна и лекомисленото и арогантно държание продължи, а детето не споделя логично обяснение за него, е по-добре да се насочите към специалист-психолог, който да даде професионална оценка доколко сериозно може да бъде това поведенческо изменение.

Нивото на общителност

Непрекъснатото търсене на внимание на всяка цена, манипулирането и честата смяна на интересите и настроенията много често са признак за поведенческо разстройство.

Психопатите предпочитат да прехвърлят вината за собствените си грешки върху околните.
В спора са винаги прави и умеят да всяват чувство за вина, за да оправдаят собствените си постъпки. Още в детска възраст тези хора заплашват, че ще навредят сами на себе си или ще посегнат на значим за някого предмет, ако не им бъде угодено. По този начин те отново задоволяват своята потребност за внимание, макар и по изключително нелогичен и негативен начин.

Всички тези странни постъпки могат да прераснат в ежедневие и няма как да останат незабелязани.

От друга странна и твърде голямата изолация от света и околните може да е притеснителна в детска възраст. Нормално е детето да изпитва нужда да има близки, с които да споделя интересите и мислите си, а не да страни от тях.
Изграждането на доверие към родителите може да помогне за прекъсване на пораждащо тревожност поведение.

Значението на средата за правилното развитие

Както споменахме по-рано, изпълнената с положителни стимули среда е нужда за правилното развитие на всяко дете. Ако няма адекватна реакция от страна на родителите на притеснителното поведение, то може да прерасне в сериозно личностно разстройство, което да се доразвие в зряла възраст.
Пораждащите нечие страдание постъпки и явното удовлетворение от това не бива да бъдат оправдавани с крехката възраст и липсата на житейски опит.
Тревожно се увеличават случаите на жестокост при подрастващите – брутални убийства и то без никаква явна причина са показател за липсата на състрадание и заинтересованост в цялото ни общество.

Отсъствието на привързаност към близките, егоизмът и безсърдечността неминуемо водят към антисоциални действия в по-късен етап.
От своя страна родителите са длъжни да окажат подкрепа на децата си и да им показват правилния начин на поведение ясно и категорично, докато все още могат да упражняват някакъв контрол върху тях.
Незаинтересоваността от тяхна страна е в състояние да подкани всяко дете да се опита да привлече внимание по неморален начин, а това би следвало да се тълкува като неосъзнат зов за помощ за разбиране на самия себе си.

По децата можем да съдим за развитието на цялото ни общество, затова се замислете, когато следващия път пренебрегнете както положителното, така и тревожното поведение на малчугана си.
От вас зависи какъв ще е светът утре.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани