Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Моето дете, моят шедьовър

  24 Декември 2014 431 видяна
(2 гласа)

„Детето е огледало на семейството" – старо клише, носещо важно послание, което не бива да се забравя.
Детската душа е толкова прозрачна, че емоциите лесно могат да бъдат доловени, дори в най-елементарните жестове, движения, поглед и думи на детето. Когато в семейството цари спокойствие, то и детето е такова и обратното – когато живее в напрежение,то го изразява чрез нервност, сприхавост и агресия.

За малкото същество на света няма по-велики личности от мама и татко.
Всъщност те за него представляват целия свят! То изпитва не само физическа, но и силна емоционална зависимост от тях. Родителското поведение е много внимателно наблюдавано и изследвано от малкия човек и в следващите етапи на израстване, майсторски пресъздадено в моменти на някаква провокация.

Новороденото е скъпоценност, нешлифован диамант, върху който ще трябва да се поработи, да се гравират онези малки елементи на възпитанието, които да му придадат съвършена форма, за да се превърне в онзи шедьовър, за когото мечтае всеки родител!

„Колко възпитано дете!"

Възкликва възрастната дама в трамвая, когато малкото момченце се изправя от мястото си и кани възрастната дама да седне, подавайки й ръка, за да помогне.
Вероятно причината за това поведение се крие в отношението на родителите му към възрастните хора, които в семейството са на почит.

Задачата на родители е не само да обгрижват децата си физически, но и емоционално. Ние сме тези, които задаваме ценностната система на децата си, те възприемат нашия модел на поведение и отношение към заобикалящия ни свят.

Личният пример – най-ценният практически урок

Личният пример, който даваме на децата си е от изключително значение.
Когато една майка се заеме да обяснява на дъщеря си, че тютюнопушенето е много вредно за здравето, но в същото време тя е в зависимост от този порок, най-вероятно ще бъде апострофирана с въпроса: „А ти защо го правиш?".

Освен това, родителят има способността неусетно да предава своите интереси на децата си. Израствайки в среда на спортисти, например е твърде вероятно детето да придобие силен интерес към този спорт и да се развива като такъв в бъдеще. Любовта към музиката, книгите, киното, също могат да заразят детето и да го превърнат в последовател на интересите на родителя.

Уважение и самоуважение

Родителите трябва да проявяват уважение към децата си, защото така им вдъхват увереност, която ще им бъде необходима през целият им живот, освен това уважението от страна на родителите ги учи и те да проявяват същото уважение към тях!

„Защо ми крещиш? Защото и ти ми крещиш!"

Когато в семейството всички проблеми се решават чрез скандали е напълно нормално детето да възприеме този, като единствен начин за справяне със ситуацията. Ако това е тонът, чрез който членовете на семейството общуват помежду си, не може детето да бъде обвинявано, че крещи! Относно уважението към родителите, важна роля играе и самото отношение между тях самите.

Отношението на родителите един към друг, създава у детето модел на отношение към противоположния пол. Показвайки респект един към друг и децата се учат на уважение. Освен това, демонстрирайки зачитане на мнението и решенията на другия, децата също ги зачитат и знаят, че в това семейство авторитетите са двама.

Това съвсем не означава, че тези хора са винаги на едно и също мнение, но са се научили да разрешават споровете си насаме, да не коментират грешките си пред децата. Когато родителите превръщат дома си в" бойно поле", дават лош пример, ако бащата се държи грубо с майката, е много вероятно и синовете му да имат същото отношение към нежния пол, поради което няма да може да изгради щастливо семейство.

Да направим от детето си истински шедьовър

Да създадеш своя шедьовър не е лесна работа!
Всичко изисква много труд, много любов и постоянство.
Точно, както капчицата вода пробива камъка, не със сила, а с постоянство, така се възпитава и детето.

Ако човек осъзнае, че родителството е Божия благословия и голяма отговорност в същото време, не само в обществото, защото основната функция на семейството е да отгледа и възпита новото поколение, но отговорност и пред Него самия, защото Той ни го поверява, чисто, носещо в себе си единствено безусловна любов. Да се възползваме от дадената ни възможност да създадем един истински шедьовър, който ще остане и след нас – нашето дете.

Да бъдеш родител е най-трудната и най-достойна професия! Да се бориш с външното влияние, провокации и изкушения, които дърпат детето надолу, да го измъкнеш с нежна ръка и поглед, вдъхващ доверие и сигурност, това се гради с годините, още от най-ранна възраст, да се превърнеш в най-добрия, най-верния приятел, а домът да бъде онази сигурна и безопасна крепост, в която да се скрие, когато има нужда от това!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани