Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Училище за родители: Как родителят става даскал?

  26 Септември 2015 524 видяна
(1 глас)

Децата са си деца – щури и игриви. Внимават ли в час? Зависи най-вече от учителя. Но ако на детето ви не му се е паднал сладкодумен и обаятелен даскал, вероятно ще пропусне важното в урока. Едно е ясно – учебниците не винаги успяват да попълнят дупките. Помните ли органичната химия? Кой не би се загубил в нея – алкани, алкени, алкини... Менделеев да ни е на помощ, но тъй като него вече го няма, отговорността детето ни да се научи да разпознава въглеводородите, историческите личности и действията по математика е наша.

Е, да – родителските казуси са без брой. „Да го пратя ли на уроци, да го оставя ли сам или да му помогна, но помня ли ги аз тези чудеса?"

Математика

Алгебрата е песен, стереометрията кошмар. От ученическата скамейка помним, че изгубим ли зрънце от математическия пъзел, всичко рухва. Дори да не помните, погрижете се детето ви да не се задоволява със задачите от учебника. Снабдете го със сборници, от които да решава задачи. Математиката развива изключително необикновен начин на мислене, който предвижда ситуациите и намира много и различни решения. В университетите не случайно се учи висша математика – тя дава на студентите многопластов ум, който вижда едно нещо в десетки измерения. Но предметите в училище са повече от свързани. За да наименуваме измеренията ни трябват думички.

Български език и литература

Немислимо е детето ни да бъде неграмотно. Занятията в клас не са достатъчни, за да гарантират езикова грамотност на децата ни. А най-простото нещо, като една диктовка, подпомага процеса да върви с лекота. Вземете текст, който сте сигурни, че е изграден правилно спрямо книжовните норми за правопис, лексика, пунктуация, граматика и стилистика (т.е. книга) и продиктувайте една страница от нея на детето си. Проверете написаното и отбележете грешките, коментирайте ги, а където не сте сигурни за правилото, нека малчуганът попита учителя си. Той със сигурност ще помогне. Методът на диктовките е изпитан от времето като най-добър в проверката на езиковата култура. Това добре, но какво правим когато детето ни започне да чете литература и объркано идва да ни пита кое какво е и защо?

Как да обясним на детето си нуждата от литература?

Много просто – това е отпечатъкът, който човешкото развитие е оставило върху хартията. Книгите са душата на училището. Там е всичко. Писмените произведения разкриват чувствата между хората, изваждат житейски поуки, карайки човекът да се замисли върху битието си. „Е, да, но малкият не го разбира!?" Пример: когато един седмокласник прочете „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов, той разглежда стиховете както сетивата му позволяват, а ума успява да осмисли. Точка 1-ва в четенето е, че литературата работи с образи, зад които се крият идеи. Учителите казват: „Литературата не е история, а образен свят!". Всяко стихотворение е вдъхновено от събитие, но не разкрива него. Забравете фразата: „Тук поетът казва!". Не, той насочва представата на читателя, за да може той да се докосне до вложените в писмото му идеи. Ученикът трябва да се научи да познава литературните термини (тропи и фигури): метафора, анафора, алитерация и т.н., за което детето само трябва да си създаде речник, преписвайки написаното в учебника. След което разпознаването на отделните тропи и фигури създава у него опознавателен механизъм. Трябват упражнения. Принтираното стихотворение на лист е чудесно упражнение за откриване на тропи.

Казвайте браво дори и на неуспеха

Учебният процес има нужда от огромна доза практика и мотивация. Наблюдавайте детето си, побутвайте го, когато не се сеща. Сиреч подавайте му сламки, за които да се хване. Разговаряйте за училище колкото може повече, но не претоварвайте психически детският ум. На час по лъжичка, но в нея мед. Едно най-просто „Браво!" зарежда с желание за работа и най-мързеливия. Вкарайте автостопираща бариера в съзнанието му, която да възпроизвежда фразата: „Няма не мога – искам или не искам", а успехът и реализацията ги искат всички.

А когато се откаже?

Покажете му колко лесно може да бъде! Ако сте инженер, покажете му как работи електрическия ток – разкажете на детето си от първа ръка. Няма професия, която да няма допирна точка с учебния процес в началното, прогимназиално и гимназиално образование. 27% от урока е в теорията, всичко останало е в практиката. Направете всичко от себе си, за да може детето да пипне и види. Основни направления за това са музеите, галериите, историческите паметници, дори парковете.

Наблюдавайте интересите на детето си

От километри се вижда кое дете какво го влече (електротехника, рисуване, философия и т.н.). Талантът може да бъде всичко, стига да се прави по определен начин. Дайте му пространство за изява. Щом му харесва рисуваният филм за смахнатият професор, който от колба създава летящи момичета, купете му колба, оцет и сода. Нека види как веществата си взаимодействат (този експеримент е безвреден). Запалете интересът му още повече като му покажете какво има под капака на колата. Обяснете му с думи, които може да разбере що е това двигател, акумулатор...

Най-голямата грешка!

Не позволявайте да прехвърляте своя лош опит от младините си на детето. „Аз мразя поезията заради учителката ни, не харесвам рисуването, защото не го мога" и прочее! Споделете какво знаете, без да влагате в него чувствата на миналото. Оставете малчугана сам да опознае света. Родителят е там, където е, за да насочва и контролира средата с оглед безопасността на детето си. Не трябва да допускаме нашите комплекси да пускат корени в умовете на децата ни. Всяка наша реплика се запазва в съзнанието на детето ни и с този „репертоар" то тръгва напред в света.

Игрите

Недопустимо е телефон, компютър или таблет да поглъща времето на ученика за сметка на образованието му. Все пак не бъдете репресор и диктатор, а дръжте юздите напред с добронамереност. За детето компютърът е играчка, не източник на информация. Покажете му истинското му приложение, убийте комерсиалното. Видео игрите са награда, уроците работа. Методът е изпипан: „Напиши си домашните, после бягай да играеш!"

Частните уроци

Те са изключително полезни за изграждането на добър умствен багаж, ала поемат много време и физически ресурс. От училище в школата по езици, после на тренировка – така изглеждат делниците на детето. Умората си казва своето. Стане ли повод за неефективност, в който и да е процес по веригата, отпуснете примката за ден-два. Мозъкът има нужда от почивка. Въпреки, че детските са гладни за знания, насилването създава обратен ефект и може да отключи много сериозни здравословни проблеми. Претоварването не е шега работа! Когато разпъвате ластик твърде много, той се къса. Оставете го вкъщи, имате право на 3 извинителни бележки по „домашни причини", които да извинят отсъствията на детето Ви. Е, не оставяйте свободата да стане свободия. Вие сте родителят, решенията са ваши. Когато стане на 18, вече са на детето ви.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови

Коментирани