Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Кучешко сърце

  12 Април 2013 1272 видяна
(2 гласа)

Няколко истории за безпрекословната вярност и любов на кучето към човека 

Кучето е известно като най-добрия приятел на човека, а примерите, че това наистина е така, са многобройни. В тази статия сме събрали няколко примера за силата на привързаността на кучето към стопанина и безпределната кучешка вярност.

През 1995 г., в руския град Толиати става автомобилна катастрофа, в която загиват младоженци, които се връщат от меден месец. Оживява тяхното куче, порода немска овчарка. Следващите седем години кучето прекарва на същото място, където за последно е видяло своите стопани живи, с надеждата те да се появят. Местните жители решават да кръстят кучето Константин , което означава постоянство, вярност. Един ден хора намират кучето умряло в храстите, най-вероятно от естествена смърт. През 2003 г. му издигат бронзов паметник близо до пътя. На него кучето е изобразено така, сякаш се вглежда в минаващите автомобили.

Подобна е и историята на Боби, куче от породата Скай териер, живяло в края на 19в. Боби и стопанинът му били неразделни две години. За съжаление човекът умира от туберкулоза, а кучето остава на гроба на своя господар цели четиринадесет години, за да го чака. Хранят го от близкия ресторант. Боби умира през 1872г., а една година по-късно е издигнат паметникът в негова чест. През 1981 г херцога на Глостър Ричард Уиндзор открива надгробна плоча от червен гранит, надписът, на която гласи "Грейфраерс Боби умира на 14 януари 1872 г, на 16-годишна възраст. Нека неговата лоялност и преданост да бъде урок за всички нас."

В Краков, Полша кучето Джок чакало цяла година някого на Грюнвалдския транспортен възел. Хората там предположили, че стопанинът му е загинал близо до това място и кучето го чака да се върне. Джок не допускал хора до себе си, докато сам не си избрал новата стопанка – възрастна учителка по география. След нейната смърт Джок бил изпратен в приют за кучета, но избягал от там и умрял като се хвърлил под минаващ влак.

Може би най-популярната история за преданост на куче е тази на Хачико, куче от породата акита – ину, живяло през 30-те години на миналия век в Япония. До голяма степен принос за тази популярност има и холивудският филм, посветен на живота на Хачико, в главната роля е актьорът Ричард Гиър. Хачико е отгледан от възрастен професор в университет. Всеки ден, когато той тръгва за работа, кучето го изпраща до спирката на влака, а след това го посреща вечер, когато той се връща. Един ден професорът получава сърдечен удар и умира на работа. Хачико отива да го чака, но човекът не се появява. Кучето е отгледано от приятели на професора, но всеки ден то ходи на гарата, за да чака своя господар да се прибере от работа. В Япония историята на Хачико става много популярна и след смъртта на кучето е издигнат паметник, който е бил разрушен по време на Втората световна война, защото войските са се нуждаели от метала. След войната хората, които не са забравили за Хачико, възстановяват паметника, който и до днес служи за символ на безпрекословната вярност и любов.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани