Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Шетландска овчарка - идеалният любимец за всяко семейство

  14 Септември 2014 1577 видяна
(2 гласа)

Името на шетландската овчарка произлиза от принадлежащия към Шотландия остров Шетланд.
Тези кучета освен изключително красиви, са и надарени с природна интелигентност, а лоялността и спокойният характер ги правят предпочитан домашен любимец за хиляди семейства по целия свят.

Макар и на външен вид да напомнят на своите предци от породата коли, а именно Шелтитата – както ги наричат на галено, те са по-дребни – височината им варира от 33 до 41 сантиметра, а теглото им от 6 до 12 килограма, като женските индивиди са с по-крехко телосложение от мъжките.

Характерна за тях е издължената муцунка и високо разположените клепнали напред остри уши. Очите са големи бадемовидни и черни, а козината е гъста, с дълъг и прав косъм. Опашката е поставена ниско, права и дългокосместа.

Цветът на козината се дели на четири разновидности: едноцветна (от светло златисто до наситено махагоново), трицветна (черно със светли петна), блу-мерл (преобладаващ сребърно-синкав цвят, като на места оцветяването е черно или мраморно) и черно-бяло (черно с бели петна).

Рядкост са бели шелтита, при които белият цвят преобладава в козината, с изключение на главата, която е с различни шарки. Белите петна по тялото са нежелателни при всички разцветки.

Хората, които смятат да отглеждат шетландска овчарка, трябва да са наясно, че кучетата от тази порода имат необходимост от ежедневни разходки и социализация с хора и други кучета. Разбират се отлично с представителите на същата порода, както и с колита.

Дружелюбни са, но не са податливи на прекалено близък физически контакт с непознати хора и могат да станат раздразнителни. Темпераментни са и имат засилено чувство за достойнство и са склонни да проявяват характер, ако не получават необходимото внимание. Макар и да имат силна захапка, шелтитата рядко хапят – освен ако не се почувстват крайно застрашени.

Шетландските овчарки имат силно изразени лицеви изражения, по които лесно могат да се познаят емоциите им. Любопитен факт е, че шелтитата дори се усмихват, а когато имат нужда от внимание издават така наречените „пеещи звуци"!

Изпитват силен страх от внезапни шумове и гърмежи, затова при гръмотевична буря е необходимо да приберете кучето си на място, на което ще се чувства безопасно.

Възпитават се лесно (шелтитата заемат 6-то място в класацията за най-податливи на дресировка породи кучета!), ако към тях се подходи правилно и без агресия.

Нуждаят се от много пространство, затова не е удачно да се отглеждат в малки жилища.

Желателно е да се разресват ежедневно, за да не се заплита дългата им козина. Не трябва да се къпе прекалено често – веднъж в месеца е напълно достатъчно.

Средната продължителност на живота на представителите на тази порода е 15 години, ако им бъдат оказвани необходимите грижи. Като цяло шетландската овчарка се характеризира с отлично здраве и рядко боледува.

Поради дългата си козина са податливи към бълхи и други паразити, затова е нужно да използвате подходящи препарати за предотвратяването на появата им.

Произходът на породата не е напълно установен, но се предполага, че нейни предшественици са исландската овчарка и норвежкият бухунд.
В кръстоските са участвали различни шпицообразни породи и колита. Първоначално шетландските овчарки са били използвани за пасене и охрана на добитъка, тъй като имат силен и звучен лай.

През 1908 година е създаден първият клуб за любители на шетландски овчарки в гр. Леруик, Шотландия, а скоро след това породата придобива популярност и извън територията на Великобритания.
През 1914 година са признати като порода от Английския кенел клуб.

В днешни дни породата е най-разпространена в Германия, а най-големите развъдници се намират в Дания.

Шетландските овчарки се представят отлично в различни състезания и най-вече в аджилити тестове и киноложки изложби.
Най-престижни са изложбите, организирани от Клуба на британските пастирски кучета, където ежегодно се събират над 200 кучета от повече от 10 страни.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани