Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За бившите с любов!

  12 Октомври 2012 1772 видяна
(1 глас)

Кой е врагът? Той или аз? 

Човешките взаимоотношения винаги са били една сложна, непредсказуема и неразбираема плетеница от чувства. Нищо не може да ни гарантира, че настоящата ни половинка ще остане до нас завинаги. Това, което изпитваме един към друг днес, може да няма нищо общо с чувствата ни утре. И несъмнено доказателство за това е раздялата. Един от най-големите удари срещу спокойствието, самочувствието и сигурността ни, е когато половинката ни изостави. Доста болезнено е усещането, когато обичаме и държим на един човек, а той просто вземе, че си тръгне от живота ни. На това се казва истински шок! Див ужас!

Ако зависеше от нас щяхме ли да му позволим да ни „изрита” от живота си? Вероятно НЕ! Но лошото е, че нещата не винаги зависят от нас, или може би зависят? Това, което зависи изцяло от нас е продължителността на възстановителния период след раздялата, както и фазите, през които ще премине емоционалното ни състояние.

Първата фаза, или фазата на отричане, е характерна с отказа да приемем фактите. Всеки момент очакваме, че отскоро бившата ни половинка, ще се появи отнякъде и ще моли за извинение. Твърдо сме убедени, че скоро след като осъзнае какво е изгубил в наше лице, ще се върне с подвита опашка. Телефона се превръща в постоянен аксесоар, който е винаги под ръка в случай, че се обади. Той ни придружава навсякъде: на масата, докато се храним, докато спим, в тоалетната, дори в банята, докато се къпем. Плачем и се тръшкаме от самосъжаление и тъга, които са се загнездили дълбоко в емоционалния ни статус.

Фазата на осъзнаването, или моментът, когато ни става ясно, че той наистина няма да се върне, най-малкото с подвита опашка, е следващото ни състояние. Вече сме наясно, че половинката ни, наистина е бивша. Експериментираме върху издръжливостта на черния си дроб с промишлени количества алкохол. Плачем, пием, смеем се, обаждаме му се по телефона, с компания, или сами, докато не свикнем да се будим очи в очи с краката на масата и силно главоболие. Тази фаза наистина изглежда доста самоубийствена, но повярвайте, отшумява бързо, т.е. идва момент, в който стомахът ни отказва да приеме повече алкохол. И все пак ходим на работа – колко пъти можем да рискуваме да ни уволнят?

Когато алкохолните подвизи, сълзите и мъката утихнат, идва ред на следващата фаза – гневна антипатия. Осъзнали, че този човек е успял да ни смачка като хлебарка, ние се превръщаме в машина за обиди. На общите познати разказваме каква долна мижитурка е съществувала доскоро в живота ни. Често сравняваме бившата си половинка с всевъзможни представители от животинския и растителния свят, но, уви, не толкова представителни. Случайно сме разбрали, че има нова връзка и на всичкото отгоре „новата” изглеждаща много по-добре от самите нас и това едва не ни е побъркало. Вече плюем и говорим гадости не само по негов, но и по неин адрес. Нашия бивш отскоро представлява съвкупност от всички известни и неизвестни лоши качества. Започва се трескаво търсене на начини да го съсипем, ако не открием такива – сами ще ги измислим, но няма да се спрем. Злобата ни идва в повече, когато осъзнаем, че животът на бившия тече, много по-добре сега, когато самите ние не присъстваме в него, за разлика от нашия собствен… И това ако не е удар под пояса!

Следваща фаза често не настъпва – омразата ни се е уталожила, вероятно от умора, поутихнала е, но това не означава, че нея я няма. Стои си там и чака да нанесем удара на отмъщението при първа възможност. От всичките планове, с които е трябвало да измислим най-бързия и лесен начин за унищожение на врага, а именно бившия и новата му любов, неволно не ни е минавало през ума да спрем да тъпчем търбусите си с храна, което е довело до допълнителната телесна маса от близо 20 кг. Същите мисли и кроежи са ни спестили някоя и друга епилация, както и желанието да се наспим, да се облечем прилично и дори да се изкъпем. Без да осъзнаваме сме добили доста неугледен вид. Не, че не се замисляме за нов партньор – определено усещаме липсата на евентуална любовна връзка, но със новата ни визия, единствената ни вероятност е някой, намразил себе си, т.е. нямаме никакъв шанс. 

Но това не означава, че ще се осъзнаем, напротив ние продължаваме с кроежите за мъст, със злословието по адрес на бившия и плановете как да го накараме да се върне при нас с подвита опашка. И повярвайте, ние жените сме хитри що се отнася до гадости и твърде уверени във вредата на действията си – знаем точно как и какво да направим, за да разбием живота на бившия, след като той е съсипал нашия. Само, че тук сме забравили едно – две много важни неща: първото е, че бившия е с жена, вероятно не по-малко хитра и умна от самите нас и второто, че сме забравили да осъзнаем, че цялата тази война е безсмислена и е в ущърб най-вече на нас.

Животът ни сега щеше да изглежда по много по-различен начин, ако от самото начало бяхме приели края на тази връзка като край, а не като начало на една нова фаза в живота ни. Всичко е приключило и е редно да си дадем трезва оценка за факторите, довели до това. Рядко ни се случва да се самоанализираме и за това е много по-лесно да търсим (и следователно откриваме) грешките, допуснати от бившия. А кой ще ни посочи нашите собствени грешки? Ние със сигурност сме допуснали такива. Няма безгрешни, но на нас ни е трудно да го признаем. Ако анализираме съвместния ни живот, бихме открили, че почти през цялата връзка ние сме хленчили по различни причини, искали сме все повече от половинката си, а пък се оказва, че сме давали твърде малко. Дори и в секса не сме били много щедри, оправдавайки се с поредното главоболие или умора. В съзнанието ни биха изникнали още десетки грешки в поведението ни, за които изпитвам силно неудобство да изброявам.

И след достатъчно дълъг период и утвърден уродлив вид, на нас не ни минава през ума, че причината за нашето нещастно съществуване не е в бившия, а в самите нас, след като при раздялата, просто не сме продължили напред.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!