Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Ревността

  15 Ноември 2012 744 видяна
(0 гласа)

Повечето хора свързват ревността с любовта като невъзможност за отделно съществуване на самите думи. Но по–скоро ревността е онова чувство в хората, което ги кара да мислят даден човек за принадлежност, а любовта е съвсем друго.

Като цяло ревността има две разновидности: силна и слаба. Силната ревност е като “болестното състояние”. Ревност от приятели (и за двата пола), от излизане, един вид страх човекът до теб да не те замени, да не ти изневери, да не гледа друг освен теб, да не мисли за никого, освен за теб, да няма собствен живот. За тези, които не са я изпитали точно тази обсебваща ревност е трудно наистина да разберат как е възможно да търпим такива хора, как изобщо е възможно да ги има.

Наистина, нима подобни хора не могат да разберат, че всеки човек има нужда най – малкото от личната си свобода? За съжаление от моя опит бих казала, че те не го искат, а го разбират прекалено късно, както и повечето грешки в живота ни. За това определям тази ревност като “болестно състояние”, защото когато си болен трябва да изгубиш първо лекарството си, за да разбереш колко ценно е то.

Докато тази силна ревност ни причинява много мъка и страдание, главоболия и нерви, тази другата – слабата е толкова по–приятна, толкова много се противопоставя на силната, че дори може би няма човек, който да не я желае. Тя ни доближава до онова чувство в половинката ни, което наистина искаме не просто да видим, а да изпитаме. Тази “слабата“ по–скоро ни показва, че един човек наистина се интересува от нас, затова и тя по принцип е в началото на една връзка, когато виждаме света през “розови очила“.

За мое огромно съжаление трябва да си призная, че подобна ревност като силната, е по–скоро недълготрайната любов, защото рано или късно на човек му писва да пренебрегва приятелите си, да прави всичко, което иска другия, без да се интересува за собствените си нужди, да пренебрегва себе си постоянно, да дава, без да получава нищо.

Моят съвет е още в началото на една връзка да покажете на половинката си, че имате същите права, каквито и той, да правите това, което смятате за добре, без да злоупотребявате, разбира се. И когато вече нещата станат по–сериозни вижте държанието на човека до вас, ако той ви ревнува повече от нормалното и ви лишава от вашата свобода, опитайте се да поговорите, да му обясните, че това няма да се отрази добре на взаимоотношенията ви. Ако и това не помогне и мислите, че не бихте понесли такова отношение, по–добре се разделете докато нещата не станат по–зле.

А съветът ми към такива хора, “болни от ревност“, е да се опитат да се поставят на мястото на половинката си, да помислят дали на тях би им било приятно, ако някой ги задължаваше да правят нещо, което не искат, ако някой ги лишаваше от най–важните им неща. Да се опитат да разберат, че всеки един човек на този свят има нужда понякога да остане само с приятелите си или дори само със себе си, има нужда от свобода, защото в крайна сметка ние сме хора. Нека не превръщаме половинката си в птичка в клетка, защото тогава тази птичка ще мисли само за освобождаването си.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!