Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Камера, светлини... Връзка!

  29 Октомври 2012 342 видяна
(1 глас)

Постоянно четем в списанията съвети за добра връзка... Как трябва да симулираш оргазъм, да харесваш това, което той прави, да се интересуваш от хобитата на половинката, да се правиш, че обичаш майка му... Но това ни навежда на мисълта, до колко ключът към здравословна и успешна връзка е в “играта” и не ни ли прави това просто добри актьори?

Собствено социологическо проучване, направено на сто души, на възраст между осемнайсет и двайсет и пет години, показва, че 75% от хората не са изневерявали, а останалите 25% са се впускали в забежки и биха го направили пак. Дали този не малък процент не е реакция именно на новите разбирания за връзка? – Не е нужно да харесваш този, с когото спиш нито е задължително да  обичаш човека до теб.

Психолозите твърдят, че най-честата причина за изневерите е нещастието, което хората умело прикриват зад мними желания за разнообразие и усмивки, отправени към човека до нас. Колкото и да е трудно да признаем, честността, като ценност, започва да избледнява. Откриваме решението на проблемите с половинката в тайните афери, а не в открития диалог. Предпочитаме да влезем в ролята на сериозния човек, който мечтае за брак и дълбоки отношения, вместо да признаем, какво наистина се случва в главата ни.

Изкривените представи за свобода, еманципация и демократични отношения са изградили у нас нов модел на поведение, в който брака и семейството са или задължение, или просто повод за шумно соаре. Някои казват, че брака и моногамията са вече илюзия и всичко е въпрос на интереси. Факт е, че младите двойки говорят първо за развод и поделяне на имуществото преди да са си казали “Да” и преди да са придобили общо такова. Може ли да говорим за пълноценна връзка в тези случаи, или просто архаичните разбирания за нея са само прекрасна легенда, която може да срещнем единствено в книгите?

Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов и нов, и нов... Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

 ( Хорхе Букай - „Да се обичаме с отворени очи”)

Може би в това се състой проблема - очакваме връзката ни да е гладка, като с най-добрият ни приятел, а любовта да е силна и вечна в стил “Тетрадката”. Трябва да спрем да търсим перфектната връзка, с идеалния човек и да се помъчим преди всичко да усъвършенстваме отношенията си с хората, като цяло. Когато нещо не ни харесва, не му слагаме розов етикет, а правим всичко възможно да започне да ни се нрави такова, каквото е. Добрите актьори са на сцената и “играта” не бива да става част от връзката.

Симулираната връзка, подобно на фалшивия оргазъм, в началото не пречи, но с времето се отегчаваш от преструвките и се уморяваш да бъдеш актьор в собствения си живот.

След като светлините угаснат... бъдете естествени! Няма по-добра роля, която да отредите за самите себе си!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!