Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Да останем ли приятели с бившия си

  21 Ноември 2013 1062 видяна
(1 глас)

Отговорът на загадката "да останем ли приятели с бившия си партньор" е предмет на лично вътрешно усещане. Зад него стоят много трудности и неизвестни, немалко сила на духа и преглътнати сълзи.

В крайна сметка, когато човек е изправен пред различни дилеми в живота си, винаги трябва да взима за отправна точка важността на последствията и още по-съзидателната идея "струва ли си?".

Опитът и преживяванията на хората, запазени в съзнанието ни като мъдрост, са категорични в твърдението, че трябва да оставим миналото зад нас, за да можем да допуснем едно по-красиво бъдеще.

Също така, хората, които вярват в съдбата, се уповават на теорията, че щом е настъпил краят на дадени взаимоотношения, за това най-вероятно съществува причина. Ние не трябва да й се противопоставяме, а е необходимо да отворим сърцето си за всичко, което предстои, изпразвайки го от старите емоции.

В защита на тезата, че е по-отговорно към личността ни да прекратим контактите с бившия/ата си, можем високо да издигнем поверието "Далеч от очите – далеч от сърцето". Това може би е самата истина, която дава надежда на много наранени души, че времето и отдалечеността ще излекуват болката и разочарованието. Помага ни да продължим напред и да допуснем възможността, че "някой ден пак ще се влюбим, нали...."

Но има и един вид любов – истинската, разрушаващата и съграждащата, онази, която сме допуснали най-дълбоко в сърцето си, с която сме преживели най-силните емоции и мигове в живота си; тази, която ни е взела най-много и в същото време ни е дала още повече. Зад нея не можем да поставим стена, не можем да я изкореним или да забравим. Дори и да не виждаме човека, материализиран пред нас, той е част от нашето настояще и бъдеще, защото вече, малко по-рано, се е превърнал в елемент от същността ни.

Може ли да ни бъде "приятел"? – едва ли. Но нужно ли е и да го дефинираме? Както и да го назовем, той е там и най-вероятно няма да престане да бъде. Трябва ли да го заличим от съзнанието си? – Не, защото не можем. Единственото, което сме способни да направим, е да оставим вътре в нас, защото всеки белег, всяка сълза и истина, понесени и изживени, изграждат човека, който сме днес.

А когато допуснем някой друг до себе си и този друг ни обича, той ще приеме тази част от нас, защото може би, точно тя ще ни е довела до него. Животът ни е творение на всички онези хора, които срещаме по пътя си и които докосват сърцето ни. Някои си тръгват и оставят следа, други си отиват безвъзвратно, трети остават до нас, за да ни дарят най-доброто от себе си, защото искат да "вървим" задно. А има и един четвърти тип хора, които са вътре в нас, независимо от време, място, обстоятелства. И те трябва да бъдат тук, не могат да не бъдат.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!