Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Секс +

  03 Октомври 2014 755 видяна
(8 гласа)

Напоследък в Щатите и други страни от Западния свят е популярно движението "sex-positive" или иначе казано „да си положително настроен към секса".
Това е предимно социално движение, чиято цел е да нормализира секса и проявленията на сексуалност, да премахне срама, който често съпътства опознаването на личните сексуални желания и предпочитания и говоренето за тях, като се акцентира върху безопасния секс и доброволното, информирано участие на двамата или повече партньори.

Сексуално образование

Една от идеите, които движението подкрепя, е въвеждането на сексуално образование в училище, като по този начин да се увеличат познанието и достъпът на младите хора до средства за практикуване на безопасен секс.

Нуждата от подобно движение е културно и религиозно обусловена – в голяма част от християнския свят сексът и изразяването на сексуалност често са обвързани с чувство на срам и вина, като основен обект на осъдително отношение по традиция е женската сексуалност.
Опитите тя да бъде потисната и ограничена обаче имат пагубни последствия върху психиката и често създават нездраво отношение към секса.

И тъй като сексуалното възпитание, съзнавано или не от родителите, започва още в най-ранна възраст, срамът, който се насажда у детето, пречи не само на нормалното му психологическо развитие, но и в някои случаи става причина за сексуални дисфункции в зряла възраст.

Женската сексуалност

Младите жени страдат най-много от особения статут, който сме дали на сексуалните взаимоотношения.
Модерният свят е едновременно хиперсексуален и лицемерно непорочен, което поставя младата жена, образно казано, между чука и наковалнята.
Нейната сексуалност и сексуално поведение са обект на изследвания, дебати, философски разсъждения и литературни лутания, сякаш не принадлежат на нея самата, а са нещо отделно, необичайно и енигматично.

Този подход обаче рефлектира върху нея и начина, по който възприема себе си и сексуалността, под формата на несигурност, боязливост и прекомерно желание да бъде харесана.

Скорошни проучвания сочат, че младите момичета възприемат секса като нещо, което се случва на тях, вместо като акт, в който взимат активно участие.
Те не се чувстват красиви и привлекателни сами по себе си, защото се нуждаят от постоянна валидация и обществено одобрение. Тази ниска самооценка, в крайна сметка, се отразява негативно и върху други аспекти от живота им.

Широко разпространеният образ на „сексуалната тигрица", продукт на интереси съвсем различни от сексуалните, също е в ущърб на жената, защото той не я разкрепостява и освобождава, а я обрисува единствено като обект на мъжко внимание, средство за доставяне на зрително и сексуално удоволствие, без оглед на нейните собствени нужди и желания.

Парадоксът е в това, че обществото гледа еднакво неодобрително както на сексуално освободената жена, дръзнала да заяви и притежава своята сексуалност, така и на жената, която видимо не изразява сексуалността си по общодостъпен и общоприето привлекателен начин.

Мъжката сексуалност

Но сексуалната нормативност далеч не е проблем, засягащ само женската половина от човечеството.
Мъжката сексуалност също е обект на архаични общоприетости и поведенчески модели, които ограничават свободното изразяване, създавайки и поддържайки образа на „нормалната мъжественост", който не оставя място за проявления на слабост или уязвимост.
Така мъжката сексуалност се обвързва с агресията, силата и надмощието, което и води до извода, че традиционните сексуални роли, заиграването с доминацията и подчинението нямат нищо общо със секса, те надхвърлят света на интимното, пренасяйки политиката в спалнята и превръщайки секса във властова игра, в която удоволствието произтича от имбаланса на силата.

Причините за съществуването на потискащи човешката сексуалност норми и шаблонизирането на сексуалното изразяване са нееднозначни и комплексни, което ги прави толкова трудни за преодоляване.
Вината, напластявана в колективното ни подсъзнание с течение на вековете, е не толкова чувство, колкото процес, чието обръщане е въпрос на съзнателни усилия, целенасочено превъзпитаване и промени в други, несексуални области от живота, тъй като начина, по който мислим за секса, начина, по който го изживяваме, е продукт на културната, религиозната и политическата среда.
В този смисъл бунтът срещу лицемерните сексуални порядки и табута по природа е политически, той е път към социалното, не само сексуалното освобождаване на индивида.

Табутата

От друга страна обаче, наличието на фактори, които ни правят несвободни, винаги е придавало на свободата по-сладък вкус, което вероятно е и причината флиртът с табутата да е така привлекателен.
Може би именно затова те продължават да съществуват, за да разграничаваме свободата от несвободата, за да изпитваме удоволствието от прекрачването на граници. И точно тук е парадоксът – стремежът ни към свобода е оправдан единствено от това, което ни я отнема. Получим ли я веднъж, губим радостта от свободата.
Тази сложност на човешката природа прави развитието на обществените нагласи непредсказуемо и ни изправя пред въпроса „По какъв начин можем да постигнем свободата си, без да загубим усещане за нея?"

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!