Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Slut-shaming културата

  15 Октомври 2014 412 видяна
(4 гласа)

Налаганият срам

Slut-shaming от английски (slut – мръсница и shame – срам) означава да накараш една жена да се срамува, като я наричаш „мръсница" или „уличница", базирано на реални факти (като броя на сексуалните й партньори) или „подразбирания" (заради начина, по който се облича), но все повече навлиза в българския език като чуждица.
Макар да нямаме еквивалентен на израза обаче, това е нещо, което се случва и у нас.

Докато броят на сексуалните партньори на един мъж често е повод за гордост, не така стоят нещата при жените.

Сексуални репресии

Често slut-shaming-ът се случва от една жена към друга жена, като това е вид регулиращ поведението механизъм.
Страхувайки се от мнението на другите жени и от това да не бъде зачеркната като потенциален партньор от мъжете, жената избягва провокативното облекло и поддържането на чисто сексуални връзки, за да не си създаде нежелания имидж на „прекалено достъпна".
Или поне това е логиката на slut-shaming-а.

Това е един репресиращ механизъм, чиято цел е да ограничава сексуалното поведение на жените и по този начин да ги „държи на мястото им".

Тъй като сексуалността е важен компонент на човешката природа, потискането и ограничаването й води до сериозни последствия за общото психическо здраве.

Така жените, подложени на подобни репресии, стават неуверени и в други области от живота като кариерно развитие, романтични взаимоотношения и връзки от друго естество – приятелски, колегиални, семейни.

Водени от стремежа да се харесат и да получат одобрение, те правят компромиси със себе си и собствените си желания, планове, интереси.

Облеклото като „провокация"

Най-честият съвет за облеклото на една жена по време на интервю или първа среща е да бъде „скромно", „строго" и не „провокативно", като под „провокативно" се разбира всяка пола над коляното, всяка блуза без ръкави, с дълбоко деколте или разголен гръб.

Това е базирано на две неща: първо, на схващането, че жената не се облича за себе си, а за другите, и избирайки подобно облекло, тя цели да предизвика определено внимание; и второ, на негативното отношение към женското тяло, което дължим на Средновековието – женското тяло е срамно, то подбужда към грях и не бива да бъде показвано.

Докато мъжете могат да се разхождат без горнище в летните жеги, на жена, която се пече без горнище на плажа, обикновено се гледа с лошо око, смята се, че тя търси внимание и се опитва да провокира реакция.
Чест коментар към жертви на изнасилване, не само от непознати, но и от близките на жертвата, е, че тя „си го е търсела", защото е била облечена по определен начин.

Това създава нагласата у обществото, че облеклото на една жена може да бъде легитимна причина тя да получава или не получава уважение, добро отношение или дори да бъде упражнено насилие върху нея, оправдано от дрехите, които е носела.
И това се случва днес, не в така наречения „Трети свят", а в общества, които имат претенцията за съвременност, модерност, освободеност и културно развитие.

Бурката на сексуалната свенливост

Друг важен компонент на slut-shaming културата е „сексуалната разкрепостеност" на жената, независимо дали подразбирана (заради начина й на обличане) или базирана на факти, като на въпросната сексуална разкрепостеност се гледа по негативен начин.
Тя е нещо често необяснимо и затова – застрашително, на нея се гледа като на заплаха за традиционната роля на жената и за семейните ценности.

Жена, която не базира сексуалното си удоволствие единствено върху емоционалната връзка с партньора си, и която по собствено желание, а не „принудена" от сексуалното поведение на мъжа, създава връзка с предимно сексуален характер, е смятана за изключение от правилото, нарушение на нормата, която гласи, че на мъжа е позволено да създава чисто сексуални връзки и това е естествено и разбираемо, но жената, с която създава така връзка, трябва непременно да изпитва дълбоки чувства към него.

Това е базирано на стереотипното схващане, че жената не изпитва удоволствие толкова от секса, колкото от чувствата си към партньора.
Всичко, което подлага на съмнение този стереотип, е опасно, защото преобръща представата за жената и й дава нова свобода – свободата да се държи „като мъж", без да бъде осъждана за това, без нейното поведение, за разлика от същото такова, но от страна на мъжа, да бъде заклеймявано като неестествено и неразбираемо.

Свободата на избора

Така се създава културата на slut-shaming-а, която цели да ограничи сексуална свобода на жената, за да остане тя в рамките на традиционно приетата роля.

Преодоляването на тази култура обаче не цели да наложи секса без чувства и безразборните сексуални връзки като новата норма на поведение, а да предостави на хората истински избор. Защото единственият истински избор е между две еднакво ценни и еднакво достъпни неща.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!