Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

50-те нюанса сиво в живота на Дакота Джонсън

  10 Февруари 2015 4286 видяна
(6 гласа)

Дакота Джонсън (Анастейжа Стийл) - биография

Ако съдбата на Джейми Дорнан не е била написана с мастилено перо върху копринена хартия, то при Дакота Джонсън е точно обратното. Галеница на съдбата. Взаимоотношенията й със славата са "здравословни" още от детството й. Дъщеря на скандалната двойка холивудски филмови звезди Мелъни Грифит и Дон Джонсън – както и една баба актриса, Типи Хедрен, която била муза на Хичкок.

Какво може да се очаква от живота на едно такова дете? За филмовата й кариера може би й помага фактът, че има много интересен бекграунд – родителите й. Двамата известни холивудски актьори се женят, след това фамозно се развеждат, след това отново се женят и имат нея - единственото им дете. Разделят се, когато тя е на четири години, впоследствие отново се събират, и накрая за нейно добро се разделят окончателно, когато тя е на 7.

Както самата тя казва "възпитанието ми беше доста странно". Премятана на различни филмови площадки, невинната Дакота буквално е отгледана и израснала покрай камерите. "Минах през много, много фази. Мисля, че това ми помогна да стана актриса. Чувствах се така сякаш съм живяла няколко живота." Признава, че никога не й е минавало през главата да стане нещо друго, освен актриса. "Израснала съм с впечатлението, че не съм в състояние да правя нещо друго. Аз не разполагам с никакви други таланти."

Най-хубавата част от живота й е детството, в моментите, които е прекарала на село в ранчото на баща си, където той я учи да язди кон, да кара мотор, да стреля с пистолет, и всичко това още преди да навърши девет. Мечтата й е, един ден, след около 20 години, да има дузина деца и да ги отглежда в свое собствено ранчо.

"Израснала съм около наистина "ненормални" хора.", казва тя със смях. "Семейството ми е умален вариант на Холивуд. Всеки в него е човек на изкуството, креативни хора, всеки се опитва да изразява себе си. Но трябва да призная, че никак не съм впечатлена от Холивуд."

Различна е от другите актриси и това е осезаемо за всеки, доближил се до нея. Излъчването й е различно. Видът й е спокоен и уверен. Създава усещането, че се чувства точно като у дома си където и да се намира. Стойката й е съвсем неглиже, няма нищо общо с всички останали актриси, които имат заучено поведение на обществени места или по време на интервю. Леко странна и забавна е. Смее се прекрасно и заразително и изглежда така сякаш не филтрира думите си преди да ги изрече. При такъв типаж, съвсем естествено изниква въпросът как се е съгласила да изиграе ролята на девствената студентка, готова на какво ли не в сексуален аспект, за да задоволи извратеното съзнание на своя доминантен любим.

Анастейжа е много дръзка роля, която някои актриси дори не биха обмислили да изиграят. На въпроса дали има някакви съмнения за ролята, тя отговаря без никакви колебания – "Да! Разбира се! Абсолютно! През цялото време. Дори и сега има моменти, в които си мисля 'Какво направих, по дяволите?!', но през по-голямата част от времето се чувствах доста убедена и утвърдена в стремежа си да изиграя Ана. Има нещо много ужасяващо, като мисля за това, че целият свят 'ще види коя съм аз'".

Към нея тръгват жалките и примитивни слухове, че е развратна безсрамница, младо момиче на 25 без морал и ценностна система, може би повлияна от живота на родителите й. Това я съсипва емоционално. "Какво чудовище щях да съм?! Аз имам срам и дори се чувствам виновна понякога. Аз съм човек. Истина е, че не се срамувам от голото си тяло. Комфортно ми е и смятам, че повече жени трябва да се чувстват по този начин и да бъдат по-уверени. Мисля, че голотата и сексуалните сцени във филмите са красиви, когато са направени с вкус."

В интерес на истината признава, че никога не се е чувствала некомфортно по време на снимките на сексуалните сцени на FSOG. "Определено се доверявах на Сам на 100%. Тя създаваше защитена и сигурна обстановка. Екипът на снимачната площадка не беше голям. Всичко беше много затворено. Не е същото като да има стотици хора около нас." Добавя още, че всичко е било много професионално и изпипано.

"Сам и аз гледахме плейбека отново и отново, и обсъждахме неща като 'Трябва ли да поставим камерата тук? Трябва ли да си поема въздух точно в този момент?' Беше наистина важно за нас, за да съумеем да пресъздадем скрития подтекст във всяка сцена. Дори това, че на площадката имаше консултант по доминирането не ми беше проблем. Имахме нужда да го направя по правилния начин и в същото време да отчета респект към BDSM общността. Това е много хубаво и много сложно – начинът, по който трябва да бъдат вързани възлите и разнообразието от инструменти и въжета. Подробностите имат толкова голямо значение, има си правила и обичаи, и специален етикет на поведение, който си върви из целия свят."

Един от най-стресиращите моменти за актрисата, докато чете книгата, е този с тампона в банята. Съвсем естествено е да бъде ужасена при мисълта някой друг да извади тампона от нея, пък, не дай си Боже, и да я снимат в този момент. За нейно огромно успокоение "Дори не е обсъждана сцената с тампона", казва Тейлър-Джонсън. "За книгата е необходимо да ви постави "в обувките на Ана", за да можете да вникнете по-дълбоко в нейната същност и преживяването за вас да бъде по-реалистично, но във филма това не е необходимо, там е съвсем друга среда", добавя продуцентът Майкъл Де Лука.

Ако чрез това изказване на Тейлър-Джонсън и Де Лука се слага край на емоционалните травми на милата Дакота, то физическите със сигурност присъстват доста често на площадката. Налице са няколко такива по време на деветте седмици и половина снимки. "Мисля, че Дакота имаше малко ожулвания по китките от въжето", каза Тейлър-Джонсън. "Ще трябва да напомня на Джейми да внимава с реквизита. Ха ха ха! В голите сцени тя беше премръзнала. Най-често от всички беше гладна и жадна, защото все трябваше да е вързана. Милото дете. За нас тя е истинска героиня!"

Интересното е, че за да се пресъздаде на 100% емоцията от изненадата при влизането на Анастейжа в "червената стая на болката", на Дакота не й е позволено да я вижда. Тя разглежда стаята за първи път, когато снимат сцената с влизането на двамата герои там. Ужасът, който изпитва Ана в този момент е аналогичен на ужасът, който изпитва и самата актриса. Присъствието на Джейми и Сам било от ключово значение и те съвсем адекватно успели да предразположат девойката и да я накарат да се отпусне. "За мен беше достатъчно стресиращо да бъда гола и вързана за леглото. В това отношение Джейми беше много грижовен – той беше първият човек от екипа, който хвърляше одеяло върху мен, след края на всеки дубъл."

Въпреки че има сведение, че баща й и баба й не били особено доволни от факта, че Дакота ще участва в такъв неприличен филм, Джонсън казва: "Никой от членовете на семейството ми не беше кой знае колко загрижен. Всички бяха нещо такова: 'Давай, давай, направи го, страхотно. Звънни ми после!'" Но откровено признава, че е забранила на родителите си да гледат филма. "Не искам те да го видят. Не бих желала да видят как го правя... Изобщо! Интересното е, че и двете – и майка ми, и баба ми са жени, които са имали нещо като "шокиращи" актьорски кариери. Ако не друго, то поне те ме подкрепят напълно. Разбират, че това е само работа и, че аз НЕ правя ТОВА през цялото време. Ха ха ха."

Нетърпелива да види какво ще се случи с филма занапред, защото много от хората, близките й и критиците твърдят, че с него е разрушила кариерата си. "Е! Не бих го отрекла напълно, но много невероятни актьори са имали наистина неструващи роли и филми. Случва се. Понякога съставките не се 'сработват' както трябва от химична гледна точка." Но с всичките клюки, които вече са налице, кариерата й се е изстреляла главоломно към небесата: по-късно тази година тя ще се появи с Итън Хоук в 'Anarchy', в криминална драма по шекспировата пиеса 'Cymbeline', с Джони Деп (като майката на детето му) в 'Black Mass', филм по истински случай. И с Ралф Файнс в 'A Bigger Splas'h, римейк на френския култов филм 'La Piscine' от 1969 г., в който тя играе "социопат".

По време на снимките не се вижда с никого, но е убедена, че ролята във филма ще окаже благоприятно въздействие върху личния й живот. Доскоро има връзка с рокера Матю Хит, но след това решава да отдаде цялото си внимание на "главния мъж в живота си" – кучето й Цепелин. "Нямам много време за любовна връзка. Аз съм твърде заета да се преструвам и когато се прибера вкъщи и няма никого, ми е много добре. Мога да бъда себе си." Понякога казва, че вярва в истинската любов, но "понякога съм наистина цинична към тази идея".

Вместо да планира в далечно бъдеще, тя се е фокусирала в съвсем кратки срокове за напред. С насмешка споделя, че след като й изтече срокът за наем, ще замине за Ню Йорк. Най-новата й мания е свиренето на виолончело. Следващият й домашен любимец е: "на път съм да си взема прасенце. Знам, че това не е най-умното ми решение." Дали тя се шегува, или не, не е много ясно, но като се има предвид, че баба й е давала убежище на диви животни, а като тийнейджър майка й споделяла леглото си с домашен любимец... лъв, прасе изглежда като сравнително оптимистичен ход.

Първоначално ролята на Анастейжа Стийл е била предложена на младата актриса Ема Уотсън, но тя категорично отказала. А ролята на Крисчън Грей била поверена на Чарли Хънам, който дори имал няколко заснети кадъра, но в последствие се отказал.

По време на пресконференцията след предпремиерата на филма в Ню Йорк в петък, 6-ти февруари, екипът на филма обяви, че ще има снимки и по втората и по третата книга – "50 нюанса по-тъмно" и "50 нюанса освободени", но все още не са започнали, защото екипът изчаква да види резултатите и какви ще бъдат отзивите за първия филм.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!