Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Кой ще бди над рожбата, ако ида на работа?

  29 Май 2012 318 видяна
(1 глас)

Сещате ли се за онова чувство, когато безпричинно получаваме сърцебиене и тревожност. Все едно някакъв знак, че сега ще се случи огромно природно бедствие. Всеки го е изпитвал.

Това е чувството, което всяка майка изпитва, като си оставя детето на ясла, градина или някой друг, а тя трябва да отиде на работа. Тази тревожност може понякога да намалее, но винаги си остава вътре в нас. Имам и странното усещане, че голяма част от нас жените сме започнали да си мразим работата след майчинството. От допитване тук и там съм останала с това впечатление, че сме приели работата си като враг или дори нещо по-лошо, което е отнело малкото ни съкровище. То горкичкото е сам само в този голям и суров свят и нас ни няма до него.

Много пресилено, но чувството е точно такова. Реакциите ни към околните и най-вече към “гледачите” са остри и недоверчиви. Уж оставяме детето си в сигурни ръце, а имаме чувството, че сме го зарязали на ръба на някоя пропаст. Пиша за този инстинкт-майчин, закрилнически, защото е убиващ. Чакаме с месеци да ни мине, но няма промяна. Явно тази метафора за сърцето, което остава в детето ни е напълно вярна, защото чувството е точно да си без част от себе си.

Има много компромисни варианти по тази тема, но и голяма част от тях са само писани и неприложими. Може и да зависи, в коя част на кълбото се намираме. Тук у нас е почти невъзможно да отидеш на работа с детето си. Също ми звучи неприемливо всички да си останем вкъщи, защото ни гризе това дяволито чувство. Не че в моята представа за хармония не излизат точно кадри от домакиня в стил 60-те. Но това е друга история.

Единственото, което ми се вижда приемливо е търпението. Съвсем скоро малките и незащитени ще бъдат големи и недосегаеми. Те самите ще ни показват, че е време да почнем и извънредна работа и да не им се мяркаме много пред очите. Ще отговарят на тревожните ни обаждания с досада.

Така се оказва, че всичките ни страхове са били напразни и все пак винаги дълбоко в нас ще ги смятаме за основателни.

Надявам се повечето от нас да намерят златната среда и да не прескочат границата, превръщайки се в майки орлици. Тревогите по това, кой ще бди над рожбата ни, ако ние идем на работа ще трябва да пазим в себе си. Прекаленото внимание не винаги помага на едно дете, а точно обратното.

Междувременно и под прикритие винаги можем да се притесняваме, да се чудим какво ли правят, дори понякога да поплачем, гледайки снимката от телефона. Винаги можем да се отдадем на кратка майчинска драма. Чувството да получаваш тревожно сърцебиене няма никога да спре, защото си майка.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!