Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Езикът на тялото и жестовете

  12 Март 2013 884 видяна
(3 гласа)

Открито е, че над 50% от общуването ни са именно мимики и жестове, около 38% интонация на гласа, тоналност и само 7% словесна част – думи.

Често интуицията при жените, наричана шесто чувство, се свързва с някакви свръх естествени способности. Обяснението е много по-обикновено - става въпрос за вроденото чувство на жените да са по-чувствителни и възприемчиви относно несловесните сигнали, да ги улавят и разшифроват в детайли.

Именно поради тази причина се смята, че при водене на преговори жените се справят много по-успешно от мъжете.

Жестовете на тялото могат да са генетично дадени и придобити, в зависимост от културата на обществото, в което сме родени и живеем.

Например, установено е, че независимо от националната си принадлежност, всички хора реагират с един и същ жест, когато не разбират за какво им говорите или как да ви отговорят – повдигане и свиване на раменете, съпроводено с отворени длани и повдигане на веждите.

Често срещана заблуда е и тази, която при ръкуване установяваме, че ръката на събеседника ни е вяла, безжизнена и влажна. Смята се, че тези хора обикновено са слабохарактерни и неуверени. Но обяснението може да е много по-просто – човекът да страда от артрит или друго заболяване на ръцете. В такъв случай той ще се ръкува боязливо, просто за да избегне болката или неудобството от по-крепкото ръкостискане.

Също така хора, чиито професии и занимания изискват прецизност, чувствителност и деликатност на ръцете и пръстите (художници, музиканти, хирурзи), избягват да се ръкуват. А когато се налага да го сторят, често го правят с ефекта на вялата, безжизнена ръка, като по този начин се опитват съзнателно или не да предпазват ръцете си.

Интересен и ефектът на личното пространство. Присъствието ни на обществени места (кина, концерти, в асансьори, влакове и автобуси) неизбежно води до навлизане в личните зони на други хора.

Ако наблюдавате техните реакции, ще забележите, че съществуват неписани правила, които повечето хора спазват, когато се озоват на претъпкано място.

Например в градския транспорт или в асансьор тези правила включват:

1. Дори да сте с човек, когото познавате – да не разговаряте.

2. Да давате вид и изглеждате, като че четете вглъбено, ако си носите книга, вестник или списание.

3. Да отбягвате или да отмествате поглед при визуален контакт с други хора.

4. Изразът на лицето ви да е каменен (като на покерджия) и да избягвате проявата на каквито и да било емоции.

5. При попадане в гъста тълпа да си позволявате и правите, колкото се може по-малко движения, дори и да ви засърби окото, носа или да ви прилошее.

6. А когато сте в асансьор да гледате просветването на етажите по таблото, за да избегнете неловките преплитания на погледи.

Неслучайно пътуващите в претъпкания градски транспорт биват наричани често смачкани, нещастни, изнурени, жалки. Тези определения са подбудени от безизразността, липсата на емоция и безжизнения поглед на пътниците, но всъщност са заблуда.

В действителност хората стриктно спазват неписаните правила по отношение на неизбежното нахлуване в личното им пространство на оживено обществено място.

Подобен е и ефектът на тълпата. Установено е, че хората реагират много по-агресивно, войнствено и гневно, когато са сред голямо множество, отколкото когато са отделни индивиди.

Освен, че се чувстват по-уверени и силни под анонимността на тълпата, също и личното им пространство се нарушава, поради което реакциите им стават по-остри.

Следва продължение...

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!