Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Психически тормоз на работното място

  15 Април 2013 6156 видяна
(4 гласа)

Интимидация – тихият тормоз 

Интимидацията е особен вид тормоз на работното място, който понякога е неразпознаваем и труднозабележим дори за самата жертва. Най-важното условие за успешна борба с интимидацията е нейното идентифициране и признаване от този, срещу когото тя е насочена. Този вид емоционално насилие е доста подмолен и винаги цели уронването на личното достойнство и унижението на набелязаната личност.

Със сигурност в гимназията сте ставали свидетели на иронични споглеждания, шушукания зад гърба на аутсайдерите и грубиянски подмятания по техен адрес. Понякога само един поглед може да ни накара да се почувстваме неудобно и неадекватно. Точно това цели и интимидаторът, който в буквален превод от английски „засрамва" жертвата си.

За съжаление този вид „забавление", защото за мнозина интимидацията се превръща в нещо като спорт и източник на себеутвърждаване, не приключва в училище. Винаги и навсякъде се намират хора, които са до такава степен емоционално празни, че имат нужда да се хранят с чуждите емоции и на чужд гръб да повишават енергията и самочувствието си.

Така че нека бъдем будни – злобата, завистта и зложелателството съществуват, колкото и да се опитваме да оправдаваме насилниците с лошото им детство, болезнения им житейски опит и с всички несправедливости, които другите са им причинили. 

Как се осъществява интимидацията? 

Основните оръжия на интимидатора са – пронизващи саркастични погледи, подигравателно обсъждане на нещо, свързано с жертвата пред самата нея, така че тя да го чуе, всякакви жестове и мимики от типа „Този изобщо какво си мисли, че прави и защо не се скрие някъде", постоянно осмиване на действията и изказванията й, имитация на характерните за нея движения и евентуално физически особености, ровене в личния й живот и разпространяване на слухове, опити за включване и на други колеги в играта.

Интимидаторът никога няма да ви каже – „Не съм съгласен с теб, мисля, че грешиш". В никакъв случай няма да чуете от него, че ви смята за некомпетентна или жалка, но ще ви спретне такива етюди, че ще ви накара да се почувствате точно по този начин. 

Какви са целите на интимидатора? 

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Понякога насилникът има конкретна цел и тя е разстройването на концентрацията и готовността за професионална изява на жертвата, защото осъзнава, че тя го превъзхожда по способности и квалификация. Ако жертвата е по-неопитна и по-слаба емоционално, това се възприема от интимидатора като златен шанс тя да бъде дестабилизирана и елиминирана като конкуренция.

Нерядко ранимостта или различността на жертвата (външен вид, сексуална ориентация, облекло, поведение), без значение дали тя е жена или мъж, става повод за хищническо отношение. Всеки, който не се вписва по някакъв начин в групата, или просто е набелязан като лесна мишена, може да се превърне в прицел на интимидаторите.

Ако интимидацията се извършва от шефа или от по-високопоставен служител, тя може да има за цел служителят да напусне по собствено желание, така че да не се налага ръководството да съобщава с какви мотиви го уволнява. Тогава жертвата се товари с неизпълними по качество и количество задължения, дезинформира се относно важни факти, касаещи работата й, дават й се противоречиви нареждания с цел да бъде объркана и разконцентрирана, правят й се забележки, дори когато се справя перфектно.

В други случаи тормозът се практикува на базата на завистта и половоролевите стереотипи - от жена срещу друга жена, която е видимо по-красива от нея, от мъж срещу жена, чиято прекалена женственост и самоувереност го дразни, защото осъзнава, че няма нейните безусловни и недостъпни за него източници на гордост и добро настроение. Много мъже смятат, че жените в днешното общество са облагодетелствани да пробиват чрез външния си вид и не си дават сметка какво проклятие е вечното подозрение, че тя „едва ли е много умна, щом е толкова хубава". 

Как да се справим с интимидацията? 

Основната ни задача е да не толерираме абсолютно никакво поведение, което е нараняващо за нас. Трябва да знаем, че винаги можем да се оттеглим от средата, която ни вреди и да прекратим всеки излишен стрес, който не е градивен, защото последиците от него могат да бъдат много сериозни за кондицията и здравето ни.

Ако сме станали жертва на интимидация, клишетата „не можеш да угодиш на всички" и „не му/й обръщай внимание" важат в пълна сила, но е трудно да се абстрахираме при едно толкова грубо предизвикателство. Същевременно винаги има риск да решим, че си въобразяваме, че пак ни гони параноята, че просто сме „прекалено чувствителни" в един жесток и безчовечен свят и е крайно време да се стегнем и да спре да ни пука.

Добрата новина е, че във всеки един момент вие имате право да изпитвате това, което изпитвате и да бъдете точно такива, каквито сте: прекалено странни и различни, прекалено красиви (стига да не сте дразнещо демонстративни), прекалено щастливи, прекалено успешни, прекалено умни, прекалено раними, дори прекалено тъжни. И никой друг няма правото да заплашва спокойствието ви и да извършва емоционално насилие спрямо вас само защото не му харесвате или защото не му е угодно да сте някъде около него. Дори когато има критики спрямо работата ви и вашето отношение към колегите, начинът за изясняването им е друг.

Добре е, ако говорите с управата на фирмата, да кажете какво конкретно ви тормози и кои са именно жестовете и действията, които зложелателят отправя към вас системно. Бъдете много конкретни. Ако не можете да очаквате разбиране и помощ от шефовете си или от останалите колеги, а не искате да сменяте работата си, ще трябва да се справите сами. Във фирмите все още няма ясна политика, свързана с емоционалните посегателства. Аз лично не съм чула в България да има приложени санкции за психически тормоз над колега, а съм наблюдавала нерядко това явление.

Превърнете ситуацията в обект на наблюдение. Бъдете безпристрастни. Когато човек включи интелекта си и започне да разглежда събитията по рационален начин, емоциите постепенно започват да се успокояват. Бъдете като учен в своята лаборатория и направете пълна дисекция на това мъчително взаимоотношение. Останете съзнателни, но не за емоциите, а за фактите – какво точно се случва и в каква последователност. Когато се погледнете обективно отстрани, сякаш наблюдавате филм за себе си, ще ви е по-лесно да се изключите от повтарящия се сценарий. А колкото до зложелателя – когато фокусът се измести от чувствата към разума ви, той инстинктивно ще се почувства излишен, усещайки, че вече не може да се храни с вашите емоции.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!