Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Трудовото правоотношение - труд, права, отношение

  14 Май 2013 2795 видяна
(3 гласа)

Сигурно сте чували, че който не работи, не трябва да яде; че работата краси човека, а мързелът го грози. Какво обаче се получава на практика? Дори и когато работиш, като че ли заветното наяждане е трудно достижима величина, а и честно казано не съм виждала човек, разкрасил се от много работа. Дали защото е криза, дали поради други причини, но се оказва, че работейки единствено можеш да оцелееш, и то не много качествено. Малко са професиите в България, които носят на упражняващите ги нормални доходи. Всички виждаме в какво се превърна икономиката ни, а изход от тунела няма. Поне за сега.

Лошото е че все по-често хората са принудени да работят каквото и да е, при когото и да е, за колкото и да е. Квалификацията и образованието, особено в началото на трудовата кариера, са без значение. Важното е да поназнайвате нещо, но не особено много, защото това също се превръща в проблем. Ако имате прекалено добра квалификация се оказва, че работодателите не могат да си Ви позволят, и предпочитат средно ниво служители без особени претенции. Собствениците на фирми спекулират с труда на служителите си, поголовно неспазвайки трудовото ни законодателство.

Сигурно Ви се е случвало да чуете култовите реплики „Като не ти харесва - ето я вратата. Има един куп желаещи за твоето място". Лошото е, че наистина е така. Вариантите са да се примирим и да запазим работата си, или да знаем правата си и да ги отстояваме. Второто за съжаление най-вероятно би ви заковало в редиците на трайно безработните. Кое ще изберете е ваше решение. Все пак мисля, че поне от обща култура, всеки работещ поне малко трябва да е наясно с Кодекса на труда, който, разбира се, не е най-увлекателното четиво, но пък е доста по-полезен от много други книги. Най-малкото ще се замислите, когато подписвате разни документи свързани с Вашата работа. Защото не е изключен варианта, след като години наред сте танцували по свирката на шефа си, накрая да се окажете на улицата във възможно най-неблагоприятната за Вас ситуация.

Аз лично съм го изпитала и не е никак приятно. Вероятно се е случвало на всеки. След като прекарах доста време четейки Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, разни нормативни документи и прочие, стигнах до извода че доста често се получава пълно разминаване между нормативната уредба и реалната ситуация. Всички закони и наредби са написани така, че на първо четене звучат страхотно, но ако не дай си боже трябва да се възползвате от тях защитавайки правата си, се оказват доста лесни за манипулиране. Всеки може да осъди всеки, както и всеки може да бъде оправдан. Не става дума за вратички в законодателството. Направо са си портали, стига да си платиш подходящата входна такса и тълкуването на закона веднага се обръща в твоя полза.

Напълно естествено е, че работодателите са с предимство,и в повечето случаи са недосегаеми пред закона. Ако случайно нещо не им се е получило и горкият служител все пак е успял да ги осъди, се оказва, че победата му е пирова. Трудовите дела са просто една морална победа, освободена от държавни такси. Адвокатските хонорари обаче са платени. Друг е въпросът колко от адвокатите разчитат на това загубилият да поеме разноските по съдебния процес, включително и хонорара им. Познайте защо? Ами много просто. Загубилият делото работодател изведнъж се оказва без имоти, без доходи, с ипотеки, без никакви средства. Направо жив да го ожалиш. Победителят работник трябва да се нареди на опашка. Да си намери съдия изпълнител, който естествено като изчака всички банки и кредитни институции да приключат с горкия работодател, да се дореди до заветните финансови претенции на победителят в съдебния спор работник. Трудно постижима цел, още повече с регламентирана годност – три години.

Не позволявайте това да Ви се случва. Внимавайте какво и защо подписвате. Бъдете подготвени.

Написах тази статия, не за да Ви напълня главите с цитати от Кодекса на труда. По скоро ми се иска да акцентирам върху разни моменти от възникването до ефективното протичане на трудово правните взаимоотношения между работещ и работодател, които видимо не се спазват. Естествено органите, отговорни за това да упражняват контрол (НОИ, НАП) никакви ги няма и накрая се получава така, че „съдбата на давещите се е в ръцете на самите давещи се".

Още в самото начало на процеса на сключване на споразумението наречено подписване на трудов договор често се получава несъответствие между нормативната уредба и реалната ситуация. Най-често се случва следното:

Кандидат служителят отива в счетоводството на фирмата, попълва една молба, подписва договора, оставя си трудовата книжка и на следващия ден вече е на заветното работно място. Една важна вметка - трудовата книжка е личен документ и никой няма право да го задържа, камо ли пък да стои на съхранение в работата Ви. Мястото му е при Вас.

Според Кодекса на труда процедурата изглежда така:

1.След като е преценил, че това е фирмата, за която иска да работи, кандидат служителят, както и неговият работодател, трябва да подпишат трудов договор. Този първоначален акт на полагане на взаимоотношения, съответно съдържа номер, печат, дата и др.

2. Работодателят е длъжен да представи уведомление в НАП за подписания договор.

3. В тридневен срок НАП връща на работодателя завереното уведомление.

4. Кандидат служителят трябва да получи копие от завереното уведомление, както и екземпляр от трудовия договор.

5. След като цялата последователност е спазена, човекът, кандидатстващ за съответната длъжност, може да се яви на работа. Работодателят няма право да го допуска преди това до работното място. Датата трябва да се отбележи в трудовия договор, както и да се попълни трудовата книжка. Едва тогава възникват всички права и задължения на страните - работодател и служител.

Ако в седемдневен срок лицето сключило трудов договор без уважителни причини не се яви на работа, се счита че трудовото взаимоотношение е невалидно.

 

Преди да подпишете трудовият си договор, много добре прочетете неговото съдържание. Стандартно в него има данни за работодателя и служителя. Обърнете внимание най-вече на:

1.Времетраене на трудовия договор

Трудовите договори се сключват или за неопределено време (така наречените постоянни трудови договори), или за определен срок (срочни трудови договори).

Първият вид е по-широко разпространен и за това ще обърна внимание най-вече на него. Ако изрично не е посочено друго, трудовият договор се счита за сключен за неопределено време, с еднакъв срок за предизвестие на двете страни при прекратяването му. Често, за да се застрахова, работодателя вмъква един шестмесечен период на изпитание. В този период всяка една от страните може да прекрати трудовия договор без предизвестие. След изтичане на този период се смята че договорът се превръща в постоянен.

2.Заплащане

В повечето случаи заплатата е доста различна от написаното в трудовия договор. Всеки средно интелигентен човек може да си отговори защо. Пестене на пари за осигуровки, данъци и други. На практика се получава така, че (например) официално работите за 400 лв., а реално получавате още толкова на ръка. Лошото е, че се подписвате срещу 400 лв. и в един момент дори и да не получите други пари, няма какво да направите. В интерес на истината работодателите са доста лоялни в това отношение и изплащат устно договорените суми. Цялата тази договорка е в полза и на двете страни, стига на служителят да не му се налага да ползва много болнични, да не стига до обезщетение за безработица, да не му предстои забременяване и пенсионирането да е доста далечна прогноза.

Задължително трябва да се водят ведомости за заплати, както и всеки служител има право да получи копие от тези ведомости касаещи изплатените му или неизплатени възнаграждения и обезщетения.

Масово не се спазва една точка от Кодекса по труда:

За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

3. Продължителност на работната седмица

В повечето от трудовите договори е фиксирана осем часов работен ден в пет дена от седмицата. В действителност почти на всеки служител трудовата действителност изглежда доста по- различно.

4.Платен годишен отпуск

Всеки работещ има право на минимум двайсет работни дни платен годишен отпуск. Условието е да има поне осем месеца трудов стаж в съответната фирма. Ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичането на този период, работодателят е длъжен да изплати на служителя сумата за неизползвания отпуск.

Работодателят няма право да изплаща отпуска на служителя докато е на работа. Практика е на някои места служителите да жертват десет дена от отпуска си за сметка на по-висока заплата. Разрешено или не, факт е че се прави.

5. Други отпуски

Добре е да знаете, че трудовия договор Ви дава право на отпуск в следните случаи:

- сключване на брак – 2 работни дни

- ако дарявате кръв – 2 работни дни - за деня в който е кръводаряването, както и за следващия ден

- при смърт на близки роднини по права линия – 2 работни дни

- ако бъдете призован от съд или други органи в качеството си на страна, свидетел или вещо лице

- за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия

- ако сте бременна или в напреднал етап на лечение ин-витро и Ви се налага през работно време да отидете на медицински преглед, работодателят е длъжен да Ви освободи и съответно да изплати възнаграждение в размера на чл.177 от Кодекса по труда

6. Отпуск за обучение

Този отпуск е платен и всеки работещ, който учи в средно или висше училище има право на отпуск от 25 работни дни за всяка година, стига да не повтаря учебната година по неуважителни причини, както и на платен отпуск от 30 работни дни еднократно за подготовка и явяване на зрелостни или държавни изпити, защита на дипломна работа или дисертация.

Трябва да знаете, че тези отпуски се ползват независимо от всички останали. Дотук всичко звучи добре, но трябва да допълня, че е нужно съгласието на работодателя. Получава се нещо като „дали, дали, ама надали". Познавам момиче, което се скъсваше от работа цял месец без почивка, за да може да почива десетина поредни дни и да отиде на изпити.

7. Отпуск при прием в учебно заведение

Тук ситуацията е подобна на горепосочената. Ако Ви предстоят изпити за прием в средно или висше училище имате право на платен отпуск, но след като работодателят даде благословията си:

- при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни

- при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни

8. Болнични

Всеки служител има право на отпуск при временна нетрудоспособност, за санитарно-курортно лечение, при важен и належащ медицински преглед, карантина, гледане или придружаване на болен член от семейството за медицински преглед или лечение, както и за здраво дете, върнато от детско заведение в следствие на карантина.

Тези отпуски се разрешават от здравните органи.

За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон.

Сами си отговорете колко от Вас ползват болнични. Обикновено служителите предпочитат да са на работното си място, въпреки че не се чувстват добре, просто защото взимайки болничен биха получили по – малка заплата. Причините са обясними. След като се осигуряваш на примерните 400лв., болничните ти се начисляват върху тази сума. Здравето е важно, но липсата на пари и „лошото впечатление" на често боледуващ работник принуждават хората масово да боледуват на крак, работейки с колеги и клиенти и пръскайки зарази около себе си.

Понеже заговорих за здраве, ми се иска да вмъкна и още един момент, регламентиран от Кодекса на труда, който рядко се спазва. Става въпрос за задължителните медицински прегледи, които Вашият работодател трябва да Ви осигури ежегодно. Ваше задължение е единствено, когато започвате работа да представите медицинско свидетелство. На мен лично за повече от десет години трудов стаж ми се е случвало само два пъти да мина през този така наречен медицински преглед – измерване на кръвно налягане и електрокардиограма. Знам, че има фирми, които се грижат за здравето на служителите си, но са рядкост за съжаление.

Много от горепосочените регламентирани законово права на служителите не се спазват. Била съм свидетел на много нарушения, самата аз съм правила доста компромиси. Често чувам, че законите в България са много хубави. Съгласна съм, но трябва да се спазват, и то не само от по-ниско поставените в йерархията хора. Защото другият вариант е да вдигнем прословутия лозунг „Ти ме лъжеш, че ми плащаш, аз те лъжа че работя" и да преливаме от пусто в празно до безкрайност. Това не е добре за никого.

Ето и едно изречение от Кодекса по труда, което звучи прекрасно:

Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение.

Представяте ли си? Очевидно законодателя не знае, че един от главните стимули на повечето работодатели и мениджъри е възможността да демонстрират превъзходство – често дори печалбата остава на заден план.

За добро или зло достойнството си трябва да опазим сами.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Нови