Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Работа и образование в Германия

  24 Февруари 2015 3746 видяна
(3 гласа)

Българите, пребиваващи в Германия могат да се разделят на две големи групи – работещи и студенти. По последни данни българите в Германия са над 180 хиляди. (до ноември 2014 г. официално регистрираните са 181 520.) 56 на сто от тях работят.

Най-много българи са заети сезонно в селското стопанство. По данни на Агенцията по заетостта на Германия те разбираемо са концентрирани в регионите, където е необходимо да се прибира реколтата. Това струпване обаче създава разнородни проблеми, като получаването на социални помощи или детски надбавки. Тези пари не са предвидени в бюджетите на по-"бедните" - общините в Дуйсбург, Дортмунд, Манхайм или Офенбах, например.

Пристигащите в Германия вече са разбрали, че биха могли да преживяват с отпусканите тук социални помощи. Ако имат работа пък, това е добавка към недостатъчното трудово възнаграждение. Българите, както и другите граждани от бившите социалистически страни, често работят при лоши условия за ниско заплащане. Според статистиката за пълен работен ден за месец могат да се вземат средно 1 885 евро.

Една трета от тази сума отива за плащане на данъци и различни други удръжки. Заплащането е толкова ниско, защото за работата, която вършат не се изисква никакво образование или професионална квалификация. 26 процента от тези хора са с висше образование (средният процент за Германия е значително по-нисък), но едва 13 на сто имат работа, която отговаря на техния ценз.

От 1 януари 2015 г. влезе в сила закон за регламентиране на минималната работна заплата. Тя трябва да се получава от всички, които работят в Германия, независимо с какво гражданство са. Чуждестранните компании – работодатели - също трябва да се съобразят с тези законови изисквания за минималната заплата ("Tarifautonomiestärkungsgesetz") и да плащат на своите подчинени най-малко по 8.50 евро на час. В тази категория попадат и тези, които са сключили български трудов договор за работа в Германия.

От друга страна изследване на фондация "Фридрих Еберт" констатира, че Германия ще има нужда от 1,5 милиона квалифицирани работници в близките 20 години, за да се компенсира застаряването на населението и недостига на работна ръка.

Търсят се най-много инженери и IT специалисти, тенденцията е световна. В здравеопазването, в сферата на социалните грижи, в туристическия бизнес също има недостиг на квалифицирани кадри. Специалистите от Западна Европа пътуват към САЩ, Австралия и Нова Зеландия - предлагат им по-добри условия и възнаграждения.

Освободените от тях места се "запълват" с хора от бившия източен блок. И така все повече наши лекари, медицински сестри и сервитьори предпочитат Германия ( и другите западноевропейски страни). Може би единственото "препятствие" е владеенето на немски език. Но то е преодолимо - работодателите сами организират или насочват чужденците към езикови курсове. Докато преди години предимно ниско квалифицирани българи търсят препитание в Германия, сега те вече са със специалност или с висше образование.

Втората голяма група българи в Германия са студентите. Младите хора са привлечени от безплатното образование, от възможностите за пътуване с нискотарифните авиолинии на сравнително близко разстояние и най-вече - от много добре организираната образователна система. Могат да избират различни специалности и в добавка - нетрадиционни лекции в бакалавърските и магистърски програми, съобразени с най-новите научни постижения. Университетите предлагат и разнообразни възможности за практически занимания, стажове и работа с най-съвременна апаратура, при водещи специалисти, толериращи нетрадиционното мислене.

Българските студенти, на четвърто място по брой чуждестранни студенти в Германия след Китай, Русия и Австрия, предпочитат университетите в Берлин и тези на територията на Северен Рейн-Вестфалия, Бавария и Баден-Вюртемберг. От една страна това са учебни заведения с висок рейтинг, от друга – в по-малките градове се преживява по-евтино. Най-желани са информационни технологии, инженерните специалности, право, медицина, фармация, социални науки.

Различни общности, училища и църкви помагат на нашите сънародници при решаване на появилите се трудности за временно пребиваване, устройване за по-дълго време, намиране на работа, кандидатстване за стипендии. Освен посредническите фирми много активно се използват и възможностите на интернет базирани портали и социалните мрежи.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!