Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Булка в древния Рим

  02 Май 2012 967 видяна
(0 гласа)

Както гласи една стара поговорка - „Нищо ново след Рим!“

Това важи и за интимния живот, всекидневието на цивилизования човек и пр. Ако разгледаме брачните ритуали на римляните, ще се убедим, че две хилядолетия по-късно имаме същия стил на живот.

Разбира се, купуването на булки днес у нас се среща само при представителите на малцинствата, но всичко останало около семейния живот и сватбата си остава непроменено.

Най-разпространените форми на брачно съжителство в древен Рим са коемпцията и конферацията. Коемпцията е вид покупка на жена, осъществявана основно сред плебеите.

Конферацията е свещен съюз за, цял живот, скрепен от понтифекса и жреца на Юпитер. След даването на обета, разводът е практически невъзможен.

Патрициите и старата аристокрация практикували тази форма на семейно обвързване.

Следването на тази традиция, е знак за непрекъсната родова връзка между древните италийци и „съвременната“ римска върхушка. Следваните от етруски и латини, принципи на съпружеска вярност, са закодирани в ритуала. При откупуването на булката, също има скрита религиозност. Два от трите медни аса (дребна монета), определени от законите на обичайното право, се принасят в жертва на Веста - богинята на домашното огнище и домашните лари, а третата остава при младоженеца, като гаранция за трайността на съюза.

Третата форма на брак, станала всеобща по времето на империята е т. нар „узус“, при който двойката се счита за семейство, ако съжителства повече от година и през периода жената не отсъства три поредни нощи от дома на мъжа. Ако бъде доказана импотентността на съпруга, благоверната му автоматично получава развод, според римските закони.

От нощта преди обреда, започват приготовленията на булката. Девойката по традиция принася на домашните лари своите играчки и стари дрехи, като знак за скъсване с детинството. Призори невестата сплита косата си на пет плитки, в които забожда пет върха на копия, съответстващи на броя на копията, с които си служи Юнона- богинята плодородието и покровителка на брака.

Обичаят е наследен от етруските, които вярвали, че копията са символ на мъжественост и ще допринесат за появата на мъжки наследник в дома. Булката облича специално подготвен костюм, състоящ се от бяла туника, символ на нейната непорочност, запасвана с текстилен пояс, яркочервено палто, намятано отгоре туниката и було в огнен цвят, символ на вечния огън на живота.

Следва булката да бъде отведена в храма или пред олтара на ларите, къде я чака нейният жених, пременен, по стар гръцки обичай, в бяла туника. Пред свидетели двата изричат брачните си клетви, след което си разменят халки. Задължително условие за скрепването на съюза е подписването на предбрачен договор между двамата партньори.

С края на официалната част, настъпва момента на празненствата. Весела процесия, отвежда младоженците от храма на Юнона до дома им. Съпругът пренася невестата през прага, за да открият сватбения пир - обилна гощавка, съпроводена от изпълненията на непристойни песни.

За сключване на брак има точно определени дати, считани за благоприятни, но зад простонародните суеверия, се крие пословичното римско чувство за ред. Фиксирането на точно определени дати за бракосъчетания, валидни за цялата империя, позволяват воденето на документация и спестяването на разходи по извършване на ритуала. Поданиците на императора са известени, че неблагоприятни месеци за венчавка са март- посветен на Марс/ Арес, за да не води двойката непрестанни войни помежду си; май, заради почитта към лемурите (духовете на предците (покойниците) и началото на юни, заради ежегодните почиствания в храма на Юнона, където се извършва церемонията.

Забраните имат чисто практичен смисъл, тъй като през март мъжете се събират за война, а през май и юни кипи селскостопанската работа, от която селяните не трябва да се отвличат, за да бъде гарантирано изхранването на империята. Дните от 5-то до 15-то число на всички останали месеци са подходящи за брак.

Правилата, следвани при организирането на религиозни тържества са неотменни за римляните осъзнали, че само традициите ще ги съхранят като народ. Редът, създаден от тях, продължава да битува в някогашните предели на Империята, далеч след изчезването ѝ.

Замислете се! Не живеем ли по римски образец!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани