Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Българска сватба

  12 Март 2013 422 видяна
(1 глас)

Изменила ли се е традицията за последните сто години?

 

Уви, българската сватба не е това, което беше. Днес са далеч по-различни от тези на нашите баби и дядовци.

Някои от техните традиции ще ви изненадат, за други дори и няма да можете да повярвате, но времената се менят, а наред с това и начините на бракосъчетание.

И ако днес младите предпочитат да се отдадат на дълги връзки, преди да се врекат във вярност пред Бог, то в миналото нашите предци са се венчавали, без дори да се познават.

Достатъчно е било двете семейства да се разберат, за да могат да оженят децата си. Тогава сватбата не се е възприемала като крачката, която предприемат двама влюбени, решили да си бъдат верни цял живот, а като продължаване на рода и сдобиването му с нова работна ръка.

Преди да оженят децата си, те предварително са се уговаряли, като бъдещата свекърва е проучвала внимателно девойките и техните семейства. Не само момичето трябва да бъде подходящо, а и нейните близки. Сватбата е етап, при който се сродяват два рода и затова те трябва да си подхождат – да са имотни, трудолюбиви и най-вече да нямат лоша слава.

Едва тогава семейството на момчето изпраща годежарите в дома на момичето. Те винаги отиват по тъмно, за да не ги види никой, ако бъдат върнати. Бащата на бъдещата булка може да ги отпрати, ако прецени, че другият род не е подходящ за сродяване.

Отношенията между двамата млади се уреждат само и единствено от техните родители. Ако бащата на девойката позволи, то младите могат да се оженят, като двата рода се заемат с подготовката на венчавката.

Сватбата представлява преход от детството към зрелостта. В миналото венчавките са се осъществявали на едва 13-14-годишна възраст. Пред младите е стояла отговорната задача да продължат рода, като те не са съзнавали колко голяма отговорност е да създадат семейство.

Така не само се продължава родословното дърво, а също така се осигуряват и нови работни ръце за полската работа. Задължително венчавката се е състояла през зимните месеци, тъй като през лятото всички са били заети с усилна трудова дейност.

Приятелките на момичето са се събирали, за да оплетат косата й. Пуснатите коси са символ на свободната жена, а сплетените – на омъжената. Сплитането им слага край на моминството й. От друга страна, подготовката на момчето е преминавала през ритуалното му бръснене.

Бъдещите булка и младоженец са имали по-различни от днешните сватбени дрехи. Задължително момичето е носело бeли дрехи, символ на нейната чистота и невинност. Момчето е с бяла риза и червен пояс, а днес бялото се е запазило като задължителен цвят за булката.

Възможностите при младоженеца са различни. Може да избира между официален или спортно-елегантен костюм или смокинг. Но най-съществената разлика между сватбите днес и тези в миналото се изразява в това, че сега младите се женят, след като малко или много са се опознали, а не се подчиняват на безпрекословната воля на своите родители. Бъдещите съпрузи на преден план поставят създаването на здрава и силна връзка, отглеждането и възпитаването на децата си, грижата за тяхното обучение.

Времената са различни, сменили са се и основните ценности на българина, а това води и до промененото им отношение към живота.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани